Когато видях тези снимки за първи път, нещо ме стисна за гърлото. И не само мен. Всеки, който е попадал на проекта на българския фотограф Ивайло Петров – Портретите на срама е усетил онази тежест в гърдите, която те натиска, когато изпитваш тъга.
Снимачната площадка, която използва за сесията си този път младият българин (портретен и рекламен фотограф, базиран в София), е различна от ежедневната му работна обстановка. Гребната база във Видин. Която днес много повече прилича на Гребна база в призрачния град Припят, изоставен след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала, отколкото на функциониращо спортно съоръжение.
Едно място, което изглежда мъртво, отдавна убито и забравено, но…
продължава да живее
“Работата ми е и моят начин на живот и когато не съм зает с комерсиални проекти, се старая перманентно да реализирам лични такива”, разказа пред Lifebites.bg Ивайло Петров.
Вижте неговите Портрети на срама, но не, за да се натъжавате, а да си дадете сметка колко силен може да бъде човешкият дух. И как когато един спортист е роден да побеждава, условията не могат да променят съдбата му!
Ивайло, как попадна на Гребната база във Видин?
Роден съм в някога гордия и все още – много красив Видин и по време на една почивка там бях решил, че искам да портретувам двама важни за града спортисти в мястото, където тренират. Това беше първият ми досег с Гребната база и след като веднъж попаднах там, чух историите на треньорите и видях състоянието ú, бях сигурен, че ще се върна, за да опитам да използвам силата на това, с което се занимавам, за да го покажа на по-широк брой хора.
Снимките ти оттам приличат повече на фотосесия направена в Чернобил, а не на място, където тренират спортисти. Какво си мислеше, докато снимаше?
Принципният ми подход към работата ми е обмислен и най-често съм проиграл ситуацията в главата си дълго преди да ида на самата локация. В случая имах и помощта на приятел, което ми позволи наистина да се фокусирам над по-дребните детайли, но не мога да отрека, че частта от мен, страдаща от умерено обсесивно-компулсивно разтройство обмисляше как точно ще чистя техниката и себе си след това, особено по време на снимането в банята и в хотелската част.
Наистина ли Гребната база е толкова мръсна и гадна, а в същото време работеща и отворена за трениращи спортисти?
Нищо от кадрите не е манипулирано грубо, това е реалността там. Планирам да пусна и няколко кадъра от самото заснемане на проекта, които допълнително биха допринесли за това човек да добие представа за ситуацията там.
Предполагам, че е било първосигнална реакция да искаш да направиш повече от заснемането на мизерията там… Как се случи проектът Портретите на срама?
Този проект като цяло е едно от онези неща, които понякога просто изникват в главата ми – гледката на самото място беше достатъчно напоителна, но, за съжаление, подобни места сме виждали много и ако бях показал просто кадри на тях, това не би било достатъчно добро.
Истината е, че самата идея се роди абсолютно спонтанно, не е била продукт на дълго обмисляне. За организацията и реализацията страшно много ми помогнаха хора от града – Светла Нинкова и Валери Недялков, които приеха проекта ми присърце и отделиха сериозна част от времето си в контактуване със спортистите и фиксирането на ден, в който да е възможно това да се случи. За което съм истински благодарен.
Как реагираха спортистите, които си заснел, когато отидохте на снимки?
За тях това е нормалното, ежедневно обкръжение и реално самата фотосесия и осветлението беше новото и нетипично, което лично аз намерих за потресаващо, но все пак – факт. Чисто психологически – изглеждаха по-скоро като гид в музей, за когото колекцията там е толкова позната, че посетителският интерес е всъщност по-любопитното.
Къде могат да се видят снимките освен във Фейсбук страницата ти? Предвиждаш ли да ги изложиш някъде?
Смятам, че изложбите са едно от нещата, които хората, които се занимават с някаква форма на изкуство би следвало да са обмислили най-добре. Така че към момента нямам готов отговор на този въпрос, но при всички случаи е повод да го обмисля внимателно.
Има ли към момента някакъв отзвук от общината във Видин или от спортното министерство?
До момента – разбира се, че не. Но в рамките само на дни този проект събра немалък обществен интерес, както и интерес от много сериозни медии, така че всички се надяваме някакъв отзвук от него наистина да има.
Работиш ли по други лични проекти?
В момента работя по един по-голям такъв, който е свързан с концептуални портрети на хора, които са допринесли и са, според мен, ценни за културата и изкуството на България. Бих искал да оформя това в едно завършено цяло, но всичко там за момента се прави само на базата на ентусиазъм и е нещо, за което търся начини за външно финансиране.
Повече за работата на Ивайло Петров може да откриете на официалния му сайт.
А ето и Портретите на срама, както и информация за спортистите, които са се включили в уникалния проект.
БОГОМИЛ ПЕТРОВ
БОРИС НЕДЯЛКОВ
Роден на 25 юни 1993 г. във Видин. Състезател е на каяк в клубовете Бдин и Ванто-Видин. В момента се състезава за СК Левски-София. Осемкратен републикански шампион на България на едноместен каяк (от 2007 г. до 2015 г.) Единственият български участник на Младежките олимпийски игри в Сингапур през 2010 г.
Шести на европейското първенство в Хърватия през 2011 г. за юноши в четириместен каяк на хиляда метра. На Световното първенство за юноши през 2012 г. на едноместен каяк е 10-и, а на четириместен – 12-и.
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Родена на 27 февруари 1996 г. във Видин. Състезателка е на СК Борба, самбо, джудо – Видин. Четирикратна световна шампионка по самбо във възрастова група за девойки до 18 години. Два пъти Европейска шампионка за девойки по самбо. Два пъти печели бронзов медал по джудо на Европейско и Световно първенство.
През 2012 г. е носител на титлата Европейски шампион за девойки до 16 г., тогава става и първа в своята категория на Балканиадата по джудо.
Притежава златен медал и Европейската купа по джудо за 2012 г. и 2015 г.
СТЕФАН ИЛИЕВ
Роден на 21 април 1954 г. във Видин. Състезател е на кану в спортните клубове ДФС Бдин, ЦСКА и Академик– София. Спортната си кариера започва във видинския клуб Бдин, където печели многократно републикански титли.
Многократен участник в Световни и Европейски първенства. Бронзов медалист на двуместно кану от Световното първенство в Белград през 1975 г. на маратонска дистанция 10 километра.
Работи като треньор в ДФС Бдин-Видин, в СК Академик- София и Плевен. Сега е треньор в спортен клуб Ванто–Видин. Заслужил майстор на спорта.
