Помолихме нашия колега Константин Фичев, който е наследник на най-известния ни възрожденски архитект и строител – Уста Колю Фичето, да разкаже за най-знаковите творения на предшественика си. Константин с тъга коментира, че една част от оцелелите до наши дни шедьоври на именития му предшественик днес са
в плачевно състояние
Такава е съдбата и на последната църква, изградена от Първомайстора – черквата Св. Св. Константин и Елена в старата част на Велико Търново.
Тази констатация ни огорчи много. Защото само от началото на 2016 г. в Старо Търново има рухнали две знакови сгради. Първо през януари се срина строената преди повече от три века къща на Кокона Анастасия. А през февруари същата съдба сподели и метохът на Преображенския манастир в центъра на града. Все
уникални паметници на културата
завинаги изгубени заради липса на грижа, средства и… съответните приоритети.
Днес от Lifebites.bg ви представяме първия текст от поредицата за архитектурното наследство, оставено ни от големия майстор Никола Фичев и разказан от неговия наследник Константин Фичев. И ще си позволим да апелираме за вашата съпричастност. Нека заедно прекратим продължаващото съсипване на поредния бисер на архитектурното, културното и историческото ни наследство!
Предполагам, че повечето хора имат любими и специални за тях места, които посещават с по-различно настроение от други. Места, които носят специфичен дух и притежават собствена атмосфера. Такова място за мен е черквата Св. Св. Константин и Елена в старата част на Велико Търново. Този храм е
изключително свързан със семейството ми
Единият от внуците на Уста Колю Фичето е кръстен на светия император Константин, който провъзгласява християнството за официална религия в Римската империя. Това изобщо не е случайно. Този внук е дядо на моя дядо. Разбирате защо цялото ни семейство се чувства свързано с този светец.
Черквата Св. Св. Контантин и Елена се намира в Стария град на Търново. На 2 май 1923 г. храмът е преименуван на Св. Цар Борис, но и до днес е познат на местните с първото си име. Сградата е разположена между три улици сред възрожденски къщи и идиличен пейзаж на отминала епоха. Градът е много променен от онези години, но и сега се разбира удобното стратегическо местоположение на черквата, за да може да обслужва духовните нужди на старите търновци. 
Този храм е шести поред и последен в творчеството на Първомайстора. В семейството, а и публично е известно, че Колю Фичето е имал специално отношение към тази си творба. Считал я е за най-съвършена от изработените от него черкви. Построена е през 1872 г. на мястото на по-стар храм със същото име, за който се предполага, че е от Второто българско царство. Освещава се на 07.10.1873 г. от първия български владика Иларион Макариополски.
В двора на черквата са погребани видни търновлии. Борци за църковна българска независимост, богати дарители, ктитори на църквата и духовници. Един от тях е митрополит Панарет Рашев. Над гроба му е издигната мраморната фигура на владиката, който благославя влезлите до храма миряни. Митрополитът е положен в гробницата в седнало положение, както е според кондиката. В своето завещание е написал:
“На църквата Св. Константин в Търново оставям 5 хил. лв., „дето да се погребе тялото ми, за споменуване името ми при света литургия”… Короната ми, патерицата ми, както и всичките черковни венци и одежди, които ми принадлежат, моля да се разподелят между българската капела в Букурещ и църквата Св. Константин в Търново.”
За жалост, през бездуховните години на комунизма и последвалите го години на т. нар. “преход” тези артефакти са загубени. Изгубени са изключителни колони, въртящи се около оста си.
Те са били поставени от двете страни на красивия каменен вход на черквата. Когато бивал запитан защо е поставил такива колони там,
Колю Фичето отговарял
че докато тези колони могат да се завъртят с ръка, това е знак, че сградата е сигурна. Спрат ли да се въртят свободно колоните, значи е имало разместване на земните пластове под сградата и хората трябва да се погрижат за здравината на постройката.
Пред входа има издигната паметна плоча в чест на сина на Никола Фичев. Той е участвал в строежа на сградата, както и в настоятелството на храма. Този паметник е направен от дядото на дядо ми Константин и неговия брат Георги през 1933 г. в памет и на съпругата на сина на Колю – Кръстина и неговия първи внук генерал Иван Фичев.
Думата, която най-добре характеризира храма е “светлина”. Изключително светла и с високи стени, тази черква създава усещане за тържественост. Мога да си представя как стичащото се множество граждани на старопрестолния град се е тълпяло на входа при почитането на големите християнски празници. В историческата памет на Велико Търново има запазени спомени, че
този храм е бил изключително посещаван
Обособил се е като духовен, културен и обществен център. Бил е препълнен не само на патронния си празник. Търновлии са обичали да се венчават, кръщават и опяват мъртвите си в него в продължение на много години.
Черквата е трикорабна, Никола Фичев е успял по много ефектен начин да свърже камбанарията с останалата част на сградата. Освен характерната
“фичевска кобилица”
първомайсторът е комбинирал различни архитектурни елементи като сплеснати арки и кръстати сводове.
Днешното състояние на черквата Св. Св. Константин и Елена е плачевно! Макар и с подновен покрив, всичко останало е оставено на произвола на съдбата.
Пропадащите тавани, изтръгнатите въртящи се колони, лющещата се мазилка, щетите, нанесени от земетресенията са ясно свидетелство за безхаберието на държавата през последните години.
Този така светъл и тържествен някога храм, днес с всеки изминал ден посивява и линее като любовта ни към България и историческото ни наследство. Срамно е за всички ни, че допускаме това да се случва с националните ни светини.
Този паметник на културата не е важен сам по себе си. Той е важен за българщината в нас и всички ние трябва да полагаме грижи както за вътрешното си самосъзнание като българи, така и за материалното си културно наследство.
