Съществува едно основно неразбиране, свързано с решението на родителите да поставят граници и правила в живота на децата си. Граници, с които рискуват временно да помрачат щастието им. Затова много родители често се колебаят дали да ограничават наследниците си, ако да – до каква степен и правилно или грешно би било подобно действие от тяхна страна. Каква всъщност е връзката между
щастието на децата и въведените правила и граници
в отношенията родител-дете? Връзката е тясна и много силна за мен.
Стигам до този извод покрай общуването си с много родители на деца в различна възраст. Възрастните се притесняват да вкарат детето в режим, правила и граници. Страховете им са обясними донякъде. През последните години сме свидетели на сериозна информационна кампания как децата са компетентни и водещи в комуникацията родител-дете. Как възрастните трябва да са изключително внимателни с правилата, които въвеждат в живота на малчуганите, за да не нарушават интегритета им.
Безспорно приемането на детето като личност е страхотно достижение на съвременната психология и възпитание. То ни накара да забелязваме детското мнение и да се съобразяваме с него. Страховете от това да не разочароваш детето, ако му забраниш и да не го “травмираш”, ако му отказваш, обаче са сериозна пречка и колебание при създаването на правила в живота му. Важно е да знаем, че това може да попречи на децата и тяхното бъдещо участие в заниманията в
детската градина или училище
Животът на възрастните е изпълнен с правила, норми и закони, чието нарушаване има последици от различно естество. Когато пресечем на червено, рискуваме ни блъсне автомобил. Откраднем ли нещо – законът предвижда да бъдем подведени под отговорност и съдени. Правилата са неизменна част от ежедневието ни и е напълно логично като родители да въведем такива и за своите деца.
В днешно време всички сме свидетели на вълна от деца, които нямат основни умения за самоконтрол на собствените желания и поведение от една страна. И от друга страна родители, които надценяват синовете и дъщерите си и ги насърчават в това да не се съобразяват с чуждите чувства и емоции. Да не зачитат неписани правила и норми.
Още по темата… Поколението на мамините синчета
До какво ще доведе всичко това ли? Вече виждаме последствията. Работещата ни образователна система и обучените учители често са заложници на объркани родители. Нараства и агресивното поведение между децата. То се наблюдава от съвсем ранна възраст – при малчугани в детската градина, а примерите в училище са пред очите на всички ни – често намерили място и в новинарските емисии на телевизиите.
Важно е да знаем, че пътят към
правилното възпитание и доброто образование
започва от дома. Той винаги е свързан с добре свършената работа в точния момент. Трябва да си припомним категорично значението на първите седем години за цялостното ни вписване в живота. Усилията и вниманието ни трябва да се насочат към здравата основа, без нея нямаме бъдеще.
Защото щастието ни винаги е свързано с другите и не е възможно, ако сме в конфликт с тях, смятайки себе си за най-ценен/а. В тази връзка ще си позволя да посоча пет ползи от въвеждането на режим и правила в живота на децата:
1. Режимът в ранна възраст възпитава най-добре, дава структура и сигурност и предвидимост в живота на детето.
2. Правилата развиват балансирано нервната система и емоционалните му реакции.
3. Те развиват самоконтрол, приучавайки детето да отложи удоволствието и подходящия момент за него.
4. Въвеждането на граници формира сила и издръжливост у малчуганите в противовес на качества като разглезеност и слабост.
5. Режимът и структурата регламентират отношенията родител-дете и подпомагат разделянето на поведението от личността на детето. Трудностите са свързани с поведението, а не с личността на детето.
Разбира се, всеки от нас като родител сам преценява и решава как да възпитава и отглежда своите наследници. Свободата на децата ни според мен обаче винаги е въпрос на граници, в които е възможна и безопасна за тях. Липсата на структура и режим в детския живот е равносилна на липса на сигурност и предвидимост. Децата се нуждаят от устойчивост и стабилност, от режим и правила, за да изградят доверие и любопитство към живота вместо да изпитват недоверие и да се страхуват от новото и различното.
