Искам някой да ме обича, както кучето ми. Толкова лоялно, толкова истински, така вечно. Искам да ме гледа и слуша както само едно създание от друг вид може.
Домашните ни любимци идват в живота ни като четирикраки (най-често) топли, космати телца, а присъствието им съвсем естествено се превръща в братство, сестринство… най-малкото в приятелство – силно като корабно въже. Тези минути, които ще прекараме заедно, аз, докато пиша – и вие, четейки, ще са посветени на нещо мило като спящо бебе и натъжаващо като умиращо лято. Днешните редове са вдъхновени от boredpanda.com, които публикуваха
преди и след – първата и последна снимка на хора и техните домашни любимци
Ще ви покажем част от тях и ще си поговорим за тези създания, които са загнездили тяло в сърцето ни… именно, защото в крайна сметка човек има нужда да бъде обичан, а няма друга такава обич. Няма.
Защо пиша като това е толкова мъчително ли? Защото не бива обичта по някого, па макар свързана със загубването му, след това да се забрави. Не бива тази загуба да е така тежка. Тези наши любимци, тези наши приятели, са били в живота ни, радвали са ни, поели са по своя път, своята собствена животинска пътека, където всичко е свободно, меко, топло, има безкрайни ливади (без кърлежи), вода, топки, хора, които да им се радват.
Защо казваме, че
животните са наши най-добри приятели
а не други хомо сапиенс? Всички животни са прекрасни, абсолютно всички – само за хората имам съмнения…
“Кучетата никога не ме хапят. Само хората.”
Казала го е Мерилин Монро.
Сега ви оставям с някои от най-силните мисли, посветени на големите приятели, на мъката от раздялата и обичта, която е вечна. И част от споменатите по-горе снимки – направени при първата и последна среща с тези най-добри приятели… Снимки, които казват повече от всички думи на света. Казват много за дружбата, за лоялността, за радостта от приятелството.
Ще започна с първата и последна снимка на моето куче Душица:
“Целия си живот той опитваше да бъде добър човек. Много пъти, но все не успяваше. Просто не беше куче. “
Чарлз Шулц, карикатурист
“Няма такова нещо като смърт. Има промяна на един свят с друг.”
Вожд Сиатъл
“Смъртта е край на живота, не на отношенията.”
Джак Лемън, актьор
“Единственият недостатък на кучетата е, че животът им е твърде кратък.”
Агнес Турнбул, американска писателка
“Сбогуванията не са завинаги. Сбогуванията не са краят. Те просто означават “Ще ми липсваш, докато се срещнем отново”.
Неизвестен автор
“Като птица, пееща с дъжда, нека прекрасните спомени оцелеят във времена на мъка.”
Робърт Луис Стивънсън
“…това, което ни е радвало, не може никога да изгубим… всичко, което обичаме дълбоко, става част от нас.”
Хелън Келър, писател
[Вижте още… Хелън Келър: Животът ти или е огромно приключение, или е нищо]
“Най-голямата почит, която може да отдадем на смъртта, е не мъката, а благодарността.”
Торнтън Уайлдър, драматург и писател
“Разделяме се само, за да се срещнем отново.”
Джон Гей, поет
“Невъзможно е тези, които са обичани, да умрат. Защото любовта е безсмъртие.”
Емили Дикинсън, поет
“Пръстът на Бог го докосна и той заспа…”
Лорд Тенисън, английски поет
“Щастието е полезно за тялото, но мъката е тази, която развива силите на ума.”
Марсел Пруст
“Кучето е джентълмен. Искам да отида в кучешкия рай, не в човешкия.”
Марк Твен
“Зная, че Бог не би ми дал нещо, което не бих могла да понеса. Щеше ми се да не ми се доверяваше толкова много.”
“Никой не може да те обича така безусловно, както любимият ти домашен любимец.”
Синтия Добеш
“Ако да имаш душа означава да си способен да чувстваш любов, вярност и благодарност, тогава животните са по-добри в това от повечето хора.”
Джеймс Хериът, ветеринар и писател
Вероятно някои от вас ще помислят, че тук домашен любимец е евфемизъм на “близък човек, когото сме загубили”. И вероятно няма да сбъркате. Защото забравата не бива да има по-голяма тежест от спомена.