Ще бъде прекрасен ден, нали, обич моя!
В 6 ч. вече си буден и пиеш кафе. Никога не успявам да стана преди теб. Сутрешната цигарена кашлица, която се опитваш да скриеш в шепа, ми подвиква от балкона. Протягам се като котка и се измъквам лениво от леглото. Намятам горнището, което неотменно съхранява твоя аромат, и излизам навън, за да споделим омиротворението на онзи хладен половин час. Преди всичко да се разбуди и жуженето от всички посоки да напомни, че
денят вече влиза в обичайния си ритъм
Гледаме безмълвно играта на бързолетите през върховете на орехите и липите. Слушаме сутрешното ухажване на гълъбите и мечтаем за море. Настанилите се в района чайки само засилват илюзията, че тюркоазените отблясъци като че се виждат в далечината. Копнеещите души са в състояние да погледнат и през стотици километри и да доловят сатененото докосване на соления бриз.
Снимки: Foter.com
Кафето ти е силно – с малко мляко и лъжичка и половина захар. Стига ми една глътка, за да ме събуди. Обичам да я отпивам от устните ти, така вкусът е напълно завършен. Някак се вмъкнах в този твой неприкосновен сутрешен ритуал, някак ме пусна в него с тази единствена глътка. Махвам с ръка, за да пропъдя дима от петата ти цигара…
Днес ще е горещо. Няма да е лошо да полеем цветята. Петуниите, чиито семена посяхме само преди няколко седмици, сега цъфтят в бледолилаво и цикламено. Вчера цъфна и една червена. Розата, която кръсти на мен, май си харесва името. Обсипана е с пъпки, които обещават изящни цветове цяло лято. Мушкатото се е извило в идиотски странна посока и не спира да грее в огнено червено. Водата се плъзва в милувка по кадифените им листчета и попива в пръстта.
Думите ни торят растенията
а те ни се отплащат с градински уют, когато вечер успеем да се усамотим на балкона на по чаша бяло вино с лимон и лед и се прегърнем под звездния градски небосвод.
Още един безмълвен поглед и влизам да се приготвя за работа. Минутите сутрин са милостиво бавни, но все пак се изнизват и денят настойчиво чука на вратата. Вадя дрехите от гардероба и ги просвам върху леглото. Погледът ти се шири върху всяко мое движение – любопитен, критичен, изпитателен, жаден, въодушевен, копнеещ, обожаващ.
Усещам го, но се правя, че не го забелязвам, както ти се правиш, че не забелязваш моя. Кара ме да кокетнича. Играя си с него, провокирам го, настървявам. Харесва ми тази наша игра. Искам никога да не преставаме да я играем. Всеки път виждам нещо ново, още едно парченце от пъзела с безброй части, наречен Ти.
Скривам се в банята за няколко бързи щрихи с грима и после, докато допушваш цигарата си с последните глътки кафе, прехвърлям всичко от вчерашната чанта в днешната. Портмонето, ключовете, телефона, дреболиите… Слагам обици, без тях все едно съм гола, намятам си усмивката и завъртам ключа от външната страна.
“Прекрасен ден, обич моя!”
Съобщението пристига, докато слизам надолу с асансьора. “Ще се видим след малко в пресечката.” Усмихвам се, усмихвам ти се.
Ще се видим след малко в пресечката. Ще си помахаме за миг. Ще грабна въздушната целувка, която бързо ще ми пратиш, и ще я залепя върху устните си. Ще прочетеш по тях
“Обичам те”
– ще се усмихна още по-широко и ще продължим – всеки в своята ежедневна посока. В понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък… до отпадане на ограниченията. До онази събота сутрин, в която петуниите ни – моите и твоите – се подредят в редица едни до други и спрат да се гледат от балконите ни – моя и твоя.
Ще бъде прекрасен ден, нали, обич моя!
Всяка история има и обратна страна…
