Пътуване…
Тръгваме. Пътуваме. Щастливи сме. Свободни сме.
Решили сме да избягаме от сивотата на ежедневието. Този път – твърдо!
Да забравим битовизмите, да се отдадем на пълен релакс и да си предизвикаме едно няколкодневно приключение, каквото рядко имаме възможност и време да предприемем.
Докато сме на пътя и по различните места, на които отсядаме или посещаваме, ние се преоткриваме. Защото сме различни, но всъщност сме себе си. Когато е на път, човек е себе си. Истинското си аз, което не мисли за всички онези детайли и подробности, с които ежедневието ни затрупва.
Не мисли за къщната работа или какво ще се яде вечерта
Не мисли за ограниченията, а само и единствено за пълната свобода, която всяко пътуване му предоставя. Свобода да чувства, да се наслаждава, да се забавлява, да не мисли, да мързелува, да не прави нищо, да спи на воля, да вижда и да чува света…
В сивотата на ежедневието често спираме да оценяваме човека до нас. Просто свикваме с присъствието му и го приемаме за даденост. Дори забравяме да му напомняме, че го обичаме, че е ценен за нас и сме благодарни, че го имаме в живота си. Когато пътуваме е различно.
Можем да мислим само за това как се чувстваме и за това, че сме заедно. Че се забавляваме, че сме щастливи и да видим човека до нас в цялата му красота и блясък. Такъв, какъвто е. Такъв, какъвто често не можем да го видим, докато стоим пред телевизора и мълчаливо тракаме с вилици по чинията.
Да, любовта си е все там, но усещането не може да се сравни с тези моменти, когато препускаме по необятните пътища, независимо дали са тези на страната ни или онези в чужбина.
С едно спонтанно и недотам организирано пътуване ние преоткрихме любовта си
Сякаш всичко едва започваше между нас, независимо че сме заедно от толкова много години. Видяхме се свободни, различни, красиви, изпълнени с живот, с положителни емоции и сякаш се обичахме дори още повече, отколкото по принцип.
Можехме да викаме, да пеем, да се смеем и да си говорим на воля, колкото душата ни поиска. Защото не бяхме притиснати от обстоятелства и неща, които ТРЯБВА да свършим за деня или за които задължително трябва да намерим време. Правехме каквото и когато си искахме и никой нищо не можеше да ни каже.
Дадох си сметка колко отдавна не си бяхме подарявали подобно изживяване. Отпуска по средата на годината. Няколко дни само за нас двамата. Без ограничения, без задължителни посещения на културни или исторически забележителности (не че има нещо лошо в това), без програма, без план, без резервации.
Просто сме там, където ни се иска да бъдем в момента. Днес тук, утре там. Страхотно усещане. Разнообразие и стуяща любов. До изнемогване. Сълзи от радост, щастие и малко тъга за пропуснатите подобни моменти във времето…
Вижте още: Пътешествието като бягство
За багажа и пътуването като лекарство
