Знаете ли къде навремето българката криела душата си? В престилката. Защото я изработвала сама и чрез подбора на цветовете или елементите по нея, жената разкривала вътрешния си свят – страховете, надеждите, дори тайните си. И най-вече защото в
престилката не просто прикривала, но символизирала фертилността – майчината утроба
Първата си престилка момичето получавало в пубертета, когато вече дойдел знакът, че може да има деца. Малките моми специално слагали този аксесоар, когато отивали на мегдана, за да се хванат на хорото. Когато пък някой ерген си харесал мома, той я хващал именно за престилката. Когато се обяснявал в любов, покривал с нея едното си коляно. А при таен годеж момата давала на либето си отново престилката – като знак за вричане и вярност.
Престилка не се носела само при много специални поводи – по време на раждане на близка жена, след раждане на рожба до 40-тия ден и през 40-те дни траур по близък роднина.
Разбирате колко важна е била престилката за старите българи. Е, затова вероятно героят на тази история решил да събира и съхранява именно този елемент от националната носия. Съгласи се да сподели историята на колекцията си, заедно с частички от събраното знание, специално за читателите на Lifebites.bg.
ТОМА БЕЛЕВ не е етнограф или фолклорист. Той е човек, отдаден на природата, нейното опазване и съхранение. А престилките са неговото хоби. Повече от 10 години той събира тази важна част на женското облекло. Не знае колко има, но предполага, че са над 250. Казва, че се е подлъгал от
„възможността да запазиш една красота“
Не му харесвало варварското отделяне на шевиците от дрехите, когато трябва да се изложат в музей или за колекционерски нужди. А престилката можело просто да се сгъне и прибере. И не заемала много място. Така започнало всичко.
Тома Белев има специално отношение към селската носия и към най-красивата и същевременно – най-важната част от нея. Обяснява, че всяка жена, в различни периоди от живота си, сама изработвала собствените си престилки. От начина, по който една престилка била изтъкана или избродирана, се разбирало каква е жената, която я е направила –дали момиче, мома или възрастна жена. Момите обикновено правели ярки, цветни престилки. Докато възрастните жени залагали на тъмните тонове в черно, зелено, синьо.
Престилката била
най-видимото украшение на българката
тъй като в нея с особена любов се влагали цветни тъкани, мъниста, пайети, монети, сърма, кадифе, ресни, дантели, пискюли и т.н. Целта била не просто да се създаде нещо красиво, но то трябвало и да привлича внимание, особено ако е на мома. Освен това престилката била най-съкровеният талисман. Всеки вложен цвят или избродиран мотив имал свое определено значение. Твърде често в тях се залагала молитвата за плодородие и за закрила (престилката крие, пази утробата). Този елемент от облеклото бил и своеобразва визитна картичка – знак за принадлежност към определен род, място или поне район.
„Примерно в сливенско има престилки със змии. Змията е символ на богинята-майка и се счита, че по този начин жената се предпазва“.
И не на последно място престилката разкривала икономическия статус на притежателката си – дали е бедна или богата.
„Например в кюстендилско колкото повече сърма има в престилката, толкова по-богата е, докато стигнем до чорбаджийските от 100% сърма. При по-бедните може например в една червена престилка да се види една тънка ивичка сърма по средата и така разбираш, че жената не е имала големи възможности. Но все пак е влагала каквото може“, казва Тома Белев.
Най-често срещаните мотиви в престилки
съхранени до наши дни (това е модата след 18 до началото на 20 век), са цветята.
„Но употребата на цветните мотиви много се различава в различните райони. Когато в началото на 19 век българските майстори на икони и стенописи започват да се учат във Виена, те докарват (и това можем да го видим в стенописите на Троянския манастир) едни пищни барокови венци с много цветя. Само десетина години след изобразяването в църквите, тези мотиви се пренасят в престилките. Съвсем различни са цветята в Родопите, където вярващите мюсюлмани не могат да изобразяват животно или нещо друго и по престилките затова има много цветя“, добява Белев.
Екологът няма любима престилка, но казва, че не купува коя да е:
„Трябва да ме докосне по някакъв начин. И най-красивата да е, ако не ми бръкне вътре в душата, не става. В случая или получаваш контакт и разбираш какво е вложила жената, когато го е тъкала или бродирала, или не го получаваш и не купуваш“.
На въпроса защо един мъж, отдаден на природата, е пленен от събирането на части от женската носия, веднага възразява, че
красотата е просто навсякъде
Пък и когато става въпрос за колекция, то вече не е събирателство (характерно за жената), а по-скоро улов (част от основната роля на мъжа в еволюцията да изхранва и защитава семейството си).
„Става въпрос за уникати, всеки експонат е сам за себе си. И ако днес не можеш да го уловиш, може да се наложи да чакаш 15 или 20 години за нещо подобно“, пояснява Тома Белев.
В края на разговора ни за Lifebites.bg той казва, че тази колекция индиректно има и още една много важна роля в живота му. Чрез нея изпраща определени послания до 12-годишния си син.
„Бащата с целия си живот дава пример на децата си. Ако си честен, ще го приемат за нормално. Ако лъжеш, също ще го приемат за нормално. Съответно ако четеш книги, те също най-вероятно ще четат. Това, което се опитвам да показвам на сина ми, е да търси отвъд голия факт, т.е. да търси причината, основанието нещо да се случва. По същия начин в малкото мигове, когато ме вижда покрай тези тъкани, се опитвам да покажа това, за което говорим – за генезиса и красотата. Защото така се възпитават децата, просто няма друг начин“.
Още снимки на престилки от уникалната колекция на Тома Белев можете да видите в галерията:
