Принцеси, вашият принц е уморен. Не го чакайте

Малкото момиченце мечтаело да порасне и да срещне принца си на бял кон. Така гласи приказката. Така се казва в клишето. Говори се винаги за принцеса, която чака своя принц. Очаква се той да дойде, да я впечатли и омагьоса с качествата си.

Тежко е. Непосилно е. Трябва не просто да се бориш за принцесата, но и след като вече си я спечелил, да живееш с нея. Заедно с месечното ú неразположение, с капризите и с притесненията, че след като роди ще се превърне в обикновена домакиня. С главоболието, с диетата, с новите ú дрехи. С липсата на време и с нежеланието да му сготви.

Този живот изобщо не е принцов. Животът на принц често е доста скапан, като се замисля.

Затова и принцовете са на изчезване. Те са нещо като професията учител в България. Заемат се с тежка работа, с която никой не иска да се нагърби. И принцовете се уморяват, явно. Да бъдат принцове. Затова няма какво да се чудим, че има недостиг на такива.

[Вижте още: Осем типа обвързани жени (с деца)]

Зарязват си конете, теглят една на принцесите, изискванията им и капризите, и влизат в първия срещнат бар. Където се напиват до безпаметност. На сутринта краката им стърчат от сеното в обора на някое от селските момичета. Във въздуха се носи аромат на кафе и печен хляб, които момата поднася с усмивка.

И принцът се плeсва по челото! Ех, явно доста е пил снощи! Но после… вкусът на удобство, на уют и грижа, който поема бавно с този на домашно изпечения хляб, успокояват махмурлука. Принцът решава, че днес няма да бърза. Няма да спасява принцеси. Няма да ги търси изобщо. Защото е уморен да се вписва в нечии критерии и клишета.