Напоследък все по-често се обръща внимание на темата за нашето отношение към природата. И има защо! Но замисляте ли се понякога не как ние влияем върху природата, а как тя влияе на нас?
Ако да – то тогава сигурно сте усетили едно пълно противопоставяне между нашето действие върху нея и нейното влияние върху нас. Ние я погубваме, а тя ни помага… Укрепва ни. Прави ни щастливи и жизнени. Предпазва ни от депресия и други психични заболявания. Ето някои от начините, по които природата влияе на хората.
Успокоява ни
И ни помага да се отърсваме от проблемите си…
Случвало ли ви се е дотолкова напрежението да ви “смачква”, че просто да искате да избягате? Да станете сега. И да излезете веднага. Да се махнете от мястото, на което сте. И да отидете някъде другаде. Това другаде много често е в някой парк, нали? Сред зеленината. Сред дърветата. Сред песента на птиците. Природата успокоява. Хармонизира. И балансира.
Природата ни лекува
Намалява стреса. Намалява гнева, страха също… Но тя има мощта да лекува и физически, не само емоционално. Ако сте сред зеленината или дори само ако я наблюдавате, е доказано, че кръвното ви налягане намалява, а сърдечната ви честота се балансира.
Ето защо в болничната стая само едно-единствено цвете може да повлияе малко по-благотворно на пациентите.
Но не е само това!
Свързва ни едни с други
Или поне това твърдят учени от университета в Илинойс. Според тях природата е в основата на по-близките отношения между хората. Тяхно проучване установило, че зеленината около жилищните сгради повлиявала благоприятно на хората. Правела ги по-загрижени за съседите, по-склонни да помагат, засилвала чувството им за принадлежност в някаква общност.
Подобни резултати не се наблюдавани при хора, живеещи в сгради, около които нямало дървета. Учените открили и още едно по-интересно нещо. При хората от първата група била отчетена способност да се справят по-добре с неблагоприятните условия на живот в сравнение с тези от втората.
Помага да възстановим вниманието си
Ние (хората) можем да се концентрираме по-добре, когато се намираме сред природата. Това твърди теорията за възстановеното внимание. Тя е разработена от Рейчъл и Стивън Каплан през 1980 г. Според тях околната среда разполага с изобилие от малки, но очарователни неща, които оказват своето влияние върху вниманието ни. Такова нещо би могло да е шумоленето на листата, движението на облаците, звукът от падащата вода…
Ние живеем в изкуствено създадена от нас самите среда. Среда, изпълнена с безброй ангажименти и задачи. А природата предлага напълно различна обстановка, която ни “отвлича” от стресовия начин на живот в цивилизования свят. И успява да ни презареди.
Влияе на настрoението ни
Това потвърждава изследване, проведено от учени от Стандфордския университет. То включвало участници, разпределени в две групи, 90 минутна разходка и ядрено-магнитен резонанс. Едната група трябвало да се разходи в градска среда, а другата – сред природата. След това резултатите от ядрено-магнитния резонанс били сравнени. Оказало се, че участниците, които ходели в естествена среда показали намалено чувство на потиснатост. И повишена активност в префронталния кортекс – част в мозъка, отговорна за контролирането на емоциите.
Изводът: природата оказва много силно влияние върху нашите настроения.
Затова, ако отидете на разходка в планината, или просто в някоя гора, не се изненадвайте, ако се почувствате по-жизнени и енергични. Природата дава енергия, прави ни по-щастливи, помага за облекчаването на ежедневния стрес, помага да бъдем по-мили с другите.
Все още не може да се каже със сигурност какво е влиянието ú в сравнение с други средства за облекчение на стреса като съня и медитацията. Но всички изследвания ни показват, че има нещо в природата, което ни поддържа здрави психически. А това е важно да се знае. Още повече, че тя е един напълно достъпен източник на това здраве. Достатъчно е просто да излезете от вкъщи и да навлезете в нея.
Всъщност природа не са само дърветата. Не са и само планините. Природата е всичко. Тя е около нас. И в нас. И ние сме в нея. А унищожавайки я, не унищожаваме ли тогава и себе си?
