Някога отдавна Доверието и Лъжата били неразделни приятели. Лъжата обаче все по-често искала да прави пакости, а Доверието все повтаряло, че така не бива. Постепенно Лъжата започнала да намира Доверието за скучно. Решила да го измами и да чупи всеки ден по едно парче от него. Със събраните парчета щяла да си направи нов приятел.
Доверието естествено вярвало на приятелката си и позволявало на Лъжата да чупи от него. Тя му обещавала, че ще му върне счупените парчета, но това не се случвало. Веднъж Доверието я попитало:
– Кога ще ми върнеш парчетата? С всеки изминал ден ставам все по-малко.
– Утре – лъжела тя.
Накрая от Доверието не останало нищо
Дожаляло на Лъжата за изгубения приятел и решила да го залепи. Много усилия положила да го върне обратно. Нареждала и пренареждала парчетата, докато го направи същото. Залепила последното парче и облекчено прегърнала Доверието.
– Радвам се, че те виждам отново – зарадвала се Лъжата.
– Не ти вярвам вече – казало натъжено Доверието.
– Но аз толкова се старах, толкова труд положих, за да те върна! Ето, виж, че си същото.
– Напротив – казало Доверието. – Парчетата може да са на мястото си, но виждаш ли белезите от счупеното? Тези белези винаги ще ми напомнят за предателството ти. Никога вече няма да бъдем приятели.
Заминало си Доверието. Лъжата постоянно се опитвала да го догони, но винаги щом усетело, че тя е наблизо, Доверието поглеждало счупените си парчета и бягало надалеч.
