Една майка имала двама сина. Единият бил много слабичък и неуверен в себе си. Страхувал се и от собствената си сянка. Затова майката на двамата братя закриляла него като орлица. Другият син бил съвсем нормално момче, затова на него не обръщала толкова голямо внимание. Можел да се справя сам с всичко.
Един ден майката не издържала и решила да отиде при местната знахарка за съвет.
– Какво да правя с този мой син? – попитала отчаяната майка. – Голям мъж ще стане, а полата ми не пуска. От всичко се страхува, а аз няма да съм жива вечно да го закрилям и да се грижа за него.
– Ще ти дам пет еликсира – казала знахарката. – Ще му даваш да ги пие по лъжичка на месец. Постепенно ще се почувства уверен и ще излети от майчиното гнездо, щом порасне. Но помни, много е важно да не пропускаш нито единия от еликсирите. Щом четирите еликсира свършат, му дай последния – петия.
Ако правиш всичко както трябва, синът ти ще стане успял и достоен човек
Съгласила се майката, въпреки че еликсирите били много скъпи. Трябвало да похарчи за тях всичко, което била спестявала с години за образованието на децата си. Но за сина си била готова на всичко. Взела тя еликсирите и се прибрала у дома. Започнала съвестта да я гризе. Похарчила парите, предназначени и за другия ѝ син, лишила го била от бъдеще заради неуверения. Зачудила се как да му се реваншира. Наредила еликсирите на масата. Решила два от тях да даде на единия син, а останалите на страхливия.
– Но как да избера кой на кого да дам? – зачудила се майката.
Зачела се в етикетите. На едното шише пишело “Увереност“, на второто – “Сила“, на третото – “Благородство“, на четвъртото – “Благодарност“, а на петото, което трябвало да е последно, пишело “Власт“.
Не се чудила много как да ги разпредели. За страхливия син оставила силата и увереността, а на другия – благородството и благодарността. Властта щяла да раздели по равно. Тя
вярвала, че нищо лошо няма да се случи на нито един от двамата братя
ако не спазва стриктно предписанието от знахарката. Била сигурна, че е възпитала добре момчетата си и страхливият не се нуждаел от благородство. Важното било да пребори страха си.
Изминали няколко години. Всеки месец майката давала на единия син сила и увереност, а на другия благородство и благодарност. Дошло времето и за последния еликсир – за властта. Майката с изненада открила, че шишенцето е празно. Страхливият го бил изпил цялото.
Не след дълго майката се разболяла. Тръгнал синът, който навремето бил неуверен, да търси работа, да печели пари. Другият брат останал да се грижи за майка си. Първият не се спирал пред нищо, тъпчел без пощада всеки по пътя си и преуспял. Много пари и власт имал, но забравил болната си майка. Не ѝ дължал нищо. А тя не спирала да пита другия си син:
– Защо продължаваш да се грижиш за мен и да ме обичаш? Като дете все те пренебрегвах, първо за брат ти мислех. Накрая той ме изостави, но ти още си до мен. Защо и ти като него не тръгна по свой път? Можеше и ти да натрупаш богатство.
– Моето богатство е тук – сложил синът ръка на сърцето си. – Може да не съм богат, но имам всичко. За какво са ми пари, ако заради тях забравя кой съм и се превърна в чудовище? Може да нямам власт, но вечер заспивам спокоен. Ти ме научи на най-важното – да обичам и да бъда човек.
