Някъде далеч, в едно племе, млада жена родила дете. Само че тя била влюбена в мъж от друго племе. Събрала смелост и решила да дири щастието си на всяка цена. Една вечер сложила новороденото си бебе в кошница, оставила го до реката и избягала при своя любим.
На сутринта жена от племето минавала покрай реката и дочула бебешки плач. Видяла кошницата и повитото бебе вътре. Огледала се, но нямало и следа от жив човек наоколо. Отнесла детето вкъщи. Тя нямала свои деца и решила да го задържи. Най-сетне молитвите ѝ били чути, сдобила се с рожба. Детето растяло заобиколено с много любов, жената се
радвала на всяка секунда, прекарана с него
Изминали пет години. Съвестта не давала покой на младата индианка, която изоставила бебето си. Решила да се върне за него. Вярвала, че нищо лошо няма да му се е случило и сигурно нямало търпение да я види. Много усилия положила, много хора разпитала, докато разбере за жената, която се озовала с бебе, ей така изведнъж. Отишла до дома ѝ, ревност пробола сърцето ѝ. Нейното пораснало момиченце щастливо прегръщало новата си майка.
Индианката се приближила и казала:
– Аз съм истинската майка, дойдох да я взема.
Най-големият кошмар на жената се сбъднал. Хиляди пъти пред очите ѝ се разигравала тази сцена.
– Не можете да ми я вземете – изрекла едва, – тя мисли мен за нейна майка. Аз съм майка ѝ!
Спорили двете жени, карали се, но никоя не искала да отстъпва. В името на детето решили да се допитат до старейшината кое е по-добре за него – да расте с истинската майка или с жената, която се е грижила за него през тези пет години.
– Завържете очите на детето – наредил старейшината. – Вие двете няма да говорите. В лицето, на която момичето познае истинската си майка, ще остане при нея.
Завързали очите на детето, а старейшината го попитал:
– Кажи сега, коя е твоята истинска майка?
Момиченцето започнало да опипва лицето на едната жена, хванало ръцете ѝ и започнало да гали своето лице с тях. После направило така и с другата.
– Това е тя! Това е мама! – казало детето сочейки жената, която го е отгледала, все още с превръзка на очите.
– Как разбра? – попитал старейшината.
– Само моята майка може да ме гали така – отвърнало детето.
