Пътувала съм с влак между Плевен и София не десетки, а стотици пъти. И всеки път съм се впечатлявала от могъществото на Стара планина и магията на Искърското дефиле. Но дълго време не съм предполагала каква невероятна природа се крие отвъд железопътната линията в района на Карлуково. И че тук, в една красива пещера, носеща името Проходна, по-известна като Божиите очи – човек може да усети по-близо Бога до себе си.
Наименованието Божиите очи идва от двете дупки в скалата, образували се в следствие на ерозията и просмукващите се води. Те имат удивителна прилика с човешките очи. Именно те правят
Проходна една от двете естествено осветени пещери в България
Другата такава е Деветашката. [Повече за пет от най-красивите пещери в страната може да прочетете ТУК]
В действителност Проходна представлява пещерен тунел. Тя е една от около 280-те пещери и пропасти, открити в района на Карлуково. (Според други източници броят на тези образувания е около 600)
Дължината на пещера Проходна е 262 метра, което я прави най-дългия пещерен тунел у нас. В момента тя е суха и достъпна за всекиго. В миналото обаче вода е запълвала част от нея и я е превръщала в истински скален мост. Днес единият вход има изглед към карстова долина, образувана в миналото от водата, която е преминавала през пещерата и се е вливала в Искъра.
В непосредствена близост се намира пещера Чердженица. За да се достигне до нея, трябва да се премине през Проходна. Смята се, че едно време хората са криели съдържанието на раклите си от турците именно в Чердженица. Ето защо са ú дали това име.
При разкопки в Проходна
е установено, че преди хиляди години тя (както и околните на нея) е била населявана от хора.
“Намерени са много материали от неолита и палеолита”, пише Петър Трантеев в своята книга Карлуковският пролом. Тук са открити: “каменна брадва, шило от бивен зъб на глиган, шила от кости на птици, кремъчни стъргалки и ножове, удивително количество разнообразна керамика, а между фрагментите – горяло жито и просо”.
Но това е в миналото. В момента от всичко е останало само усещането за едно
величествено творение на природата
Творение, в което, видимо, самият Бог има голямо участие…
Ако се приближите към Големия вход, ще забележите колко голяма всъщност е пещерата. Хората, на фона на нея, изглеждат съвсем малки и незначителни. Свикнали сме да живеем в малките си къщи и високите блокове и забравяме колко са величествени природни творения около нас. Просто защото не ги виждаме вече. И когато се озовем сред природата, осъзнаваме колко бледи сме пред могъществото ú.
Такова е усещането,
когато се озовеш в Божиите очи
Сякаш наистина си се изправил очи в очи с Бог. Така се почувствах самата аз, когато за първи път стъпих на това приказно място. Изправих се пред пещерата и пристъпих напред. Двете очи пропускаха слънчевата светлина и осветяваха вътрешността ú.
Приближих се към тях… Когато застанах отдолу, времето сякаш спря. Мислите ми – също. Отдадох се на момента. Вгледах се в тях… Чувствах се така, сякаш се намирах пред погледа на Бог. Под зоркия му поглед, който ме наблюдаваше… усещаше… разбираше. Безмълвно. Без да ме кори. Без да ме съди. Без да одобрява.
Усещах го. Него, себе си, или някаква силна енергия. Но не е ли всичко това едно цяло?! Исках този миг да продължи… Исках да го открадна; да го запечатам в съзнанието си. Защото са рядкост миговете, в които изпитваме с цялото си съзнание не само благоговение пред природата, но и възхита от невидима енергия, която бавно прониква в нас. Рядко се чувстваме
толкова близо до себе си… и до Бог
Не само ние се прекланяме пред величието на природата тук. Смята се, че и траките са го правели. Предполага се, че пещерата е била тракийско светилище, в което са се извършвали обреди за плодородие по време на пролетното равнодейнствие.
Когато застанах под окната, виждах другия край на пещерата. Макар и огромна, извисяваща се на над 40 метра над мен, дължината ú не беше голяма. Преживяването беше впечатляващо, но и твърде кратко. Когато достигнах до другия вход, видях група катерачи. Оказа се, че тази
Проходна предлага един от най-трудните маршрути
по скално катерене в стрaната. Но този вход е един от малкото, от които се практикуват пещерни бънджи скокове. Ето защо пещерата влиза в класациите на стотици любители на бънджи скоковете по света.
Ако имате един свободен ден, разходете се в някоя гора, изкачете някой връх или проникнете в дълбините на някоя пещера. В България има изобилие от всичко това. Няма място, намиращо се извън градовете, което да не носи усещане за хармония и спокойствие. А ако искате да усетите и нечие чуждо присъствие – отбийте се до Проходна. Там ще си позволите да бъдете и малко по-близо до себе си.
