Ако има клуб на анонимните любовници, аз ще съм в първите редици. Пристрастена съм към секса, към неловкото бързо обличане след това, към облекчението, че не дължиш обяснение, към сигурността, че има друга, която понася всичките минуси на подопечния. Тя готви, аз спя с него. Алилуя! Оргазъм срещу супа. Харесва ми. Аз съм любовница, тя – законна съпруга.
И така, нека ви задам няколко въпроса
Възбуждате ли се, когато мислите за съпруга си? Често ли си припомняте първата среща, романтичните вечери, червените рози, свещите до леглото? Поглеждате ли с умиление към халката си? А към детето си?
Ще ви разкажа една история – малко болезнена и много приятна, твърде откровена и твърде шокираща, дълго преживявана и кратко описана… История, стара като оня свят и порочна като тоя. История за мен,
една любовница и… вашите мъже
В нея няма “ах” и “ох”, няма размазан грим, счупени токчета и пиене от мъка.
Enter net@
“Висока съм 177 см., с червена коса, 60 кг., невинна визия и мръсно подсъзнание. Неангажирана жена търси ангажиран мъж. Аз съм Маргарита и си търся майстора.”
Обявата ми в популярен сайт за запознанства предизвика истинско торнадо от желания, покани и конкретни предложения. Аз, от своя страна можех да избирам между недвусмислените SeekingForA Slave и Apolon Apolon, напомнящите реплики от долнопробна оргия в зората на порно индустрията – “yyyyyyyy” и “ooo ooo”. Или еротично загадъчното – Мr Noname и дори мъж с псевдоним твоят ГРЯХ. За няколко дена си уредих среща с 10 женени мъже на възраст между 29 и 43 години. Двама от тях бяха женени, но нямаха деца, 3-ма бяха женени с 1 дете, а 5 се бяха подредили с повече от 1 дете. Факт е, че докато преглеждах “колекцията” си, само за 10 минути успях да събера още
17 съобщения от нови ухажори
Поредното писмо, започваше със “Здравей, М.” и завършваше с многообещаващата закана да “уважи бодро, енергично и дискретно” всички желаещи. Получих и дузина снимки на най-различни членове, като в един момент започнах да се съмнявам – дали пък не съм ги заслужила с нещо. Бяха ми отправени и определени финансови предложения за неопределени услуги, както и секс график от един “много приятен и общителен човек с добри обноски”.
Но не разбрах защо на някои им трябва “камерка”, за да водят “приятен разговор”, нито как точно един “улегнал мъж” ще разгадае и изпълни всичките ми фантазии, и с радост ще декларира, че обича само мен. След жена си, разбира се!
Е, след като успях да изтрия експерименталния си профил, запалих две цигари една след друга, обърнах чаша вино на “екс”, хвърлих сол през рамо… и тържествено си обещах да не стъпвам повече в сайтове за запознанства, било то и като обикновена “троянска кобила”.
ИЗВОД №1: Женените мъже прекарват твърде много време в Интернет!
Трудът е песен, но любовна
Нали не мислите, че симпатичните мъжаги изискват много свободно време и богато въображение, за да ги “забършете”? Нищо подобно. Изневярата с колега или шеф е като неочакван факс с очаквана информация. Просто те застига – на бюрото, в асансьора, ксерокса, заседателната маса, въртящия се стол… Съдбата явно доста скучае и ми устройва всякакви засади, особено на мястото, където прекарвам повече от времето си. Какво да направя, като
единственият недостатък на работещите “мачовци” е…
съпругата. Да се откажа ли?! Определено не!
Просто така се получава – честна дума. Ще се кача в такси, ужасно бързайки за среща с поредния си женен мъж, ще пофлиртувам (но небрежно!) с шофьора, ще стигна 10 минути по-рано и ще трябва да си поговоря с него, за да “убия” времето. В резултат на това, ще се разделим с уговорка за среща – някаква компенсация за това, че не ме остави да платя сметката си, заедно с престоя.
И ето ни – седим на полутъмна маса в шикозно столично заведение и в мрака проблясва… халката му. Честно казано, отдъхнах си, защото този таксиджия не беше съвсем мой тип. Но радостта ми беше кратка, а вярата в брачната институция съвсем се срина, когато този Тристан на бакшишите разказа всичко за децата си, а след това ме пита кога ще правим секс. Е, сега поне ходя повече пеша.
ИЗВОД №2: Женените мъже изневеряват, докато работят!
Халката в джоба – и душата в рая
Ако има жена, която обича всякакви мачове от Шампионската лига, нощни смени, алкохолни оперативки с колегите след работа – то това е любовницата! Всъщност, запалянкото си остава запалянко – просто сменя спортната дисциплина. Тичането става бягане с препятствия, а след “овчарски скок” само се добавя… “в леглото”. Много просто. Аз съм истински магнит за господа, които често се командироват с мен, изчистват старателно всички дълги косми по връхната си дреха, а кредото им е: “Силният женски парфюм събужда подозрения у благоверната!”
Подобен начин на живот е несъмнено
доста стресиращ за мъжа
и в най-добрия случай води до инсулти, инфаркти, оплешивяване, и не дай боже – импотентност. Що се отнася до жените – положението и тук не е по-розово. Безкрайно изморително е да мълчиш, докато твоят принц с една ръка те държи за коляното, а с другата вдига телефона на “любимата” си.
Леко изнервящо е да вървите по двата различни тротоара на улицата, а наградата за търпението ти да е секс в нейното легло. Била съм и братовчедка и колежка, или сестра на най-добър приятел… Защото е добро алиби и прекрасно хоби за някой ангажиран полов атлет.
ИЗВОД №3: Женените мъже изневеряват в свободното си време!
Мемоарите на една… от вас
Имала съм толкова семейни мъже в леглото си, колкото лястовички могат да се съберат на жицата в разказа на Йовков. И точно като печална статистика в криминална хроника на нощен вестник – бялата мръсница така и не се появява… За сметка на следващия женен мъж.
И ако след всичко това, все още смятате, че
да си нечия любовница е лесна работа
слезте с мен още един кръг надолу в ада и тогава хвърлете първия камък.
Когато бях по-млада смятах, че леките жени тежат под 50 килограма; трамвай желание е мястото, където можеш да си пожелаеш някой; мастурбирането е упадъчна техника на хората без социален опит; а Карлсон, който живее на покрива е прост ексхибиционист. Да, някои неща се променят с времето. Но други си остават полепнали по теб. Като това да си обвързана с обвързан. Проклета карма!
Но запомнете едно от мен. Да си намериш майстора никак не е трудно. Трябва ти малко упоритост (но не винаги!), свободно време и нерви – една идея по-здрави от тези на съпругата.
Голям смях над повърхностни заключения 🙂