От известно време в главата ми се въртеше идеята да напиша текст за провала на психологията като обществена подкрепа и отговор на съвременните човешки терзания. Настоящите разсъждения са лични и не претендират за изчерпателност или достоверност. Те може да са плод на моето въображение и реакция на лични заблуди и преноси.
Дори да прескоча патетичната част, няма как да не кажа, че съм си представял работата на психолога по значително различен и възвишен начин. Тези мои представи са били плод на книгите, с които съм открил психологията като личен и професионален път в живота си. Книгите на Фройд, Юнг, Ницше – толкова трудни и сложни, но пълни със скрит смисъл за мен, че бях склонен да ги препрочитам през време и да търся повишаване на личното си разбиране.
Големите психолози увличат с дълбочината на разбирането и търсенето в човешката душа като истински изследователи на един нов свят. Толкова нов, колкото и стар и използван векове от хората.
Психологията е наука за душата
която осветлява неосъзнатите и скрити от нас пластове на минали и сегашни преживявания. Но през последните години тя като че ли забрави за душата. Стана твърде материална и прагматична. Духът е първопричината, той е източникът – както на доброто, така и на лошото. Психологията започна да се задоволява с повърхностните механизми на човешкото поведение. Може би това е причината толкова много хора да търсят път през нея и да се разочароват впоследствие.
Постоянно цитирана с уважение като критерий за дълбоко познаване на човешките мотиви и действия, свикнахме психолозите да дават отговори за неизвестните в поведението ни, за скритите ни желания. А не да ни карат сами да достигаме до тях.
Снимка: jitze on Foter.com / CC BY
Като практикант, разбирам прекрасно, че това е занаят като всеки друг, изпълнен с рутина и техники. Приемам, че е труден и до голяма степен “слугински занаят” в обществения сектор. Работа с тъмната страна на човека – както отбеляза един възрастен колега преди време. Оказа се прав. Психолозите служим на хората и им помагаме да се помирят точно с тази своя
тъмна половина
– неосъзнатата и скритата от светлината на съзнанието им. Но от наука за душата през последните години психологията започна да се превръща в инструмент за управление на умствените процеси и поведението на хората. Тази наука, която се смята за върхово достижение на човешкото познание за самия себе си, се оказва безпомощна да отговори на нарастващото човешко страдание и търсене на смисъл.
Психологическото знание е ценно и работи, но само в периметъра на човешките недостатъци. Преминаването отвъд и развиването на духовност се оказва непосилна задача за психологията. За да се движи по пътя на духа си, човек има нужда от здрав дух и тяло. Психологията може да ни изведе на пътя, но не и да ни отведе до духа.
Притесняващо е надценяването от тази наука на силата на поведението и емоциите пред силата на човешкия дух и душевност. Психологията в масовия ú вид е все повече механистично познание за статистиката, верификацията, рандомизацията на човешкото поведение и все по-малко духовно познание за хората.
В желанието си да е все повече ясна и точна, тя забрави за своята първопричина. Да е наука за човешката душа, а не инструментариум за манипулация на хората.
Навсякъде в обществения сектор мотивация са единствено парите. С каквито и копнежи и идеали да е започвал всеки млад специалист. Парите са проказата на нашето съвремие, те са в основата на всичко, което се руши.
Приемаме психологията за наука. И веднага грешим.:)
Ако говорим за обществото имаме предвид голяма група хора, които контактуват помежду си. Всеки от тази група има нещо индивидуално, но и нещо от групата. Както има кон и човек – съществуват си отделно, но в един момент стават нещо общо – ездач /конник/. Тази система има отделна място в езика защото има нови качества в сравнение с тези на отделните си части. Същото е с пчелин, ято, стадо, пасаж,… Количествените натрупвания предизвикват качествени промени. Затова е безумно разделянето на психологията от социологията. Нали всеки човек е във връзка с други като него. Говори думи, които други също разбират. Това е обществен договор. Например в англоезичните среди думата бой означава момче, но на български е удряне на някого. Различни обществени договори на различни различни групи.
Та когато говорим за общество и психология едва ли може да не кажем думи за социалните роли. В рамките на ден един мъж може да е син, баща, съпруг, съсед, колега, запалянко, любовник…. и всяка от тези роли има свой набор от взаимоотношения. Някои дотолкова си харесват дадени взаимоотношения, че могат да изберат дадена професия заради тях, въпреки че не им харесва. Непознаването на тези роли води до тревожност в човека, а в някои случаи – до шизофрения. Ето че пак се преплитат социология с психология. Та когато се променят обществените нагласи съвсем естествено се променят и психологичните маркери. В нашия преход станаха такива големи промени за толкова кратко време, че системата /общество, народ/ ги прие, но не всяка частица от тази система – всеки човек. Това е естествено. Библейският пример – евреите ходили из пустинята 40 години за да се смени поколението, които са били роби в Египет – за да не влияят на бъдещето. Българите сме в края на този препоръчителен за народ период.:)
И още нещо. Познанието е непосредствено и опосредствено. едното е когато пипнем горещата печка и сами установим, че можем да се изгорим. Вторият начин е да повярваме на някого, че горещата печка предизвиква изгаряния. В училище главно разчитаме на опосредствения начин. Характерното за него е, че трябва да повярваме на което ни казват. Вярваме на учителя като ни каже, че екваторът е дълъг 40 000 км. И си правим един списък с авторитети /като учителя, например/, на които вярваме. Авторитетите стават институции. Затова при криза в институциите естествено има криза в личността.
Та затова промените в психологията можем да наречем крах, но може и да ги приемем като развитие. Нали “всичко, което не те убива те прави по-силен”.
Ще разберем скоро – след 38 години лутане из пустинята ни остават още 2 до обетованата земя, до мечтания хубав живот.:)
По принцип всички науки се преплитат. Изучават фрагментно съществуването/вселената… Човекът ги е създал като такива заради естествената си склонност да слага всичко в категории и чекмеджета.
Ако успеем да свържем всичко в едно – предполагам тогава ще настъпи истински подем…
Та между впрочем – къде забравяме фолисофията?
Психологията се формира като наука, отричаща душата. И започна да я разглежда, отричайки безсмъртието ѝ, и естественана ѝ нужда от общение с Твореца. А Неговия замисъл, че тук на земята сме като във втора майчина утроба, за да се родим за Небето, е заменен с целта за постигане на нещо като психо-емоционален комфорт, и решаване на забелязаните проблеми заради самите тях. Оеснафяването на клиентите, търсещи психологическа помощ, говори за все по-ниски нива на самопознание и все по-материално, плътско мислене и целеполагане. Което се забелязва от психолозите, като профанизация и сваляне на летвата. Навлизайки в дебрите на Тъмната страна, поради нуждата да се работи там, Фройд и повечето му последователи изгубиха общата картина, игнорираха Светлата страна, и ограничиха целите си на къси разстояния. Вярващи психолози споделят, че психологическите (понякога и психиатрични) проблеми, които им се поставят за решаване, често са следствие от духовна криза, за която те могат да говорят не със всеки от клиентите си; с останалите се работи на парче. Игнорирането на душата, естествено поражда занижени цели и у търсещите, и у оказващите психологична помощ, които трабва доста да се потрудят, за да обясняват, че проблемите на пациента са далеч по-сложни от това, че се чувства раздразнен, подтиснат или демотивиран и неефективен.