Легендата на Рагнар Лодброк е история, потънала в кръв, мъчения, мистерия, купища злато и още кръв. История за един славен крал, битки, жени (три от тях законни) и петима не по-малко славни наследници – Бьорн, Айвар, Сигурд, Халфдан и Убба. Личността на
Рагнар – един от най-прочутите викинги
раждали се някога, е обвита в митове. Според някои историци човек като Рагнар никога не е съществувал. Той по-скоро е колективен образ, събрал в себе си историите и чертите на няколко викингски предводители.
Каквато и да е истината за него, едно е сигурно – Рагнар е водачът на викингите, които през 845 г. нападат и плячкосват Париж. След няколко атаки в района на Франкия, днешна Франция, те превземат столицата и натъпкват корабите си със злато и сребро. Откуп, който крал Шарл плаща на Рагнар, за да помилва него и жителите на града.
Париж – поднесен на тепсия
В търсене на храна и богатства, викингите започват да атакуват териториите на днешна Англия, а десетина години по-късно се насочват и към бреговете на днешна Франция. Първите опити да стъпят на земята на франките датират от 799 г.
От този момент викингските кораби периодично акостират на франкските брегове, за да стоварят жадните за плячка и битки войни от Севера. Благодарение на честите си набези, водачите им са добре информирани за политическата ситуация в страната и за проблемите между местните владетели. През 830 г. и 840 г. скандинавците се възползват от гражданската война в района и плячкосват градове като Антверпен, Руан и Нант.
Кралят на франките – Шарл се опитва да спечели могъщия и страховит Рагнар на своя страна. През 841 г. викингският крал получава нещо, което силно желае – плодородна земя, където да изгради селище и да започне да развива земеделие.
Съвсем скоро, както повеляват традициите в онези времена, хората му са убити, а земята – отнета. Заедно с тях Рагнар губи и благоволението на франкския крал. Бесен на нелоялния си политически “приятел”, чиито територии всъщност безобразно продължава да граби в продължение на 4 г., викингът решава са си отмъсти. И така в началото на март 845 г.
120 кораба с около 5 хил. бойци
под командата на Рагнар влизат във водите на Сена. По това време Париж е малък град, разположен на остров Айл де ла Сите, но именно него крал Шарл е избрал за свой дом.
Лишил Рагнар от земята и храната, която тя може да му даде, Шарл вече се досеща, че намеренията на неговия довчерашен съюзник не са толкова приятелски и започва да събира армия. Франкският крал вероятно подценява опасността и уменията на викингските войни, защото решава да заложи не на численост, а на тактика. Шарл разделя хората си на два гарнизона като всеки от тях има задача да пази един от двата бряга на река Сена.
В навечерието на Великден, 845 г. Париж се буди от тревожния звън на градската камбана. Заедно с пролетния ден, придошлите води на Сена носят и корабите на Рагнар – натоварени вече с плячката от опустошения град Руан.
Прочетете още… Пет от най-красивите водопади в Исландия
Тактиката на Шарл да защити града с малобройна армия е пълен провал. Рагнар и страховитите му войни разгромяват франките като в детска игра. На 28 и 29 март, точно по Великден, датчаните превземат Париж без каквато и да било съпротива. В чест на победата си, викингите принасят жертва на своя могъщ Бог Один. 111 войника, пленени по време на битката, са убити публично пред очите на мирното население. Рагнар е доволен – отдал е чест на своя бог и е получил търсенето възмездие. Това обаче съвсем не е достатъчно.
Цената на мира
Крал Шарл, сериозно притеснен за живота на парижани, предлага да откупи свободата на града. Злато, храна и стоки – това е истинската цел на викингите. Рагнар се съгласява да се оттегли срещу откуп от 7 хил. ливри от злато и сребро. Точно 2 570 кг. благородни метали.
Както повеляват правилата на бойците от Севера, това не става с цветя и песни, а с кръв и още кръв. Въпреки че получават златото си до последната обещана монета, викингите се изтеглят, плячкосвайки, убивайки и разрушавайки християнските села и храмове по пътя си.
Макар да не дават жертви по време на битките, бойните им редици започват да оредяват. Свирепите викингски войни падат, покосени от чумата, която върлува по улиците на тогавашен Париж.
Рагнар е опиянен от победата
Празнува богатата плячка и поредния град, през който е минал мечът му. Няма търпение да разкаже на крал Хорик, надзираващ владенията му в родината, за лекотата, с която е превзел Париж. А хората му продължават да измират един след друг.
Хорик, който същата година е плячкосал друг християнски град – Хамбург, съзира в случващото се пръста на боговете. В чумата той вижда проклятие. Хорик е сигурен, че викингските атаки срещу християнски храмове са причината скандинавските войни да бъдат наказани по този жесток начин. За да омилостиви боговете, той решава да убие всеки от завърналите се и да освободи пленените християни.
Чумата успява да задържи викингите далече от днешна Франция за около 16 г., когато те отново атакуват Париж. Без крепост и охрана, градът е лесна мишена за всеки грабител и враг. Когато крал Шарл умира през 877 г., Париж е в наистина плачевно състояние. По това време
славният Рагнар
вече е отпътувал за света на легендите. Той намира смъртта си в Англия през 866 г., след като е пленен от крал Екбърт и изпратен при крал Ела. Викингският предводител е жестоко измъчван, а накрая убит от змии.
Естествено, следвайки викингските традиции, синовете му отмъщават за неговата смърт. Само година по-късно те нападат Англия, разграбват я и осъждат на смърт убиеца на баща си. Крал Ела издъхва в нечовешки мъчения. А легендата за Рагнар продължава да живее и до днес.
