Няма да ви занимавам със статистика за това, колко човешки живота е отнел ракът у нас, на този континент или по цялата планета. Със сигурност имате лични истории – ваши собствени или на близки и приятели. И вече сте се убедили, че говорим за смъртна заплаха. Доста упорита и широко разпространена, при това.
Защо, питаме се всички. Защо толкова много хора в някакъв етап от живота си водят битка с рака? В търсенето на отговор, някои учени се опитват да разглеждат заболяването като
страничен продукт на еволюцията
За да разберат аномалиите в растежа на клетките, те се връщат назад – към основата на процеса, благодарение на който функционираме: делението на клетките. Към процеса на създаването им. Към нашето създаване, всъщност, и онзи момент, в който се сливат една-единствена яйцеклетка и един-единствен сперматозоид.
Само няколко дни след срещата на тези две клетки те вече са кълбо от стотици клетки. До навършването на 18-та ни година същите тези клетки ще са се нароили до такова невъобразимо количество, че… Е, учените все още не могат да постигнат съгласие, било то и с приблизителност от трилион, за бройката!
Деление, което обаче е строго контролирано. При оформянето на дланите ни например, някои клетки стигат до
програмирана клетъчна смърт
Това е т.нар. апоптоза, благодарение на която между пръстите ни се образува разстояние. Всеки ден при апоптоза в тялото на нормален възрастен отмират между 50 и 70 млрд. клетки. Като при дърветата, на които им окапват листата.
Ракът също касае делението на клетките. Само че не следва правилата на делението, програмирано в останалите, здравите клетки. „Раковите сякаш принадлежат на друг организъм“, обяснява Тимоти Уейл, специалист по биология на развитието в Кеймбриджкия университет. “Колкото по-бърза в делението стане една клетка, в сравнение със съседните на нея, толкова по-успешна е тя като ракова. Сдобива се с повече хранителни вещества и има по-големи шансове да расте и да се развива.”
С други думи, делението на здравите ни клетки е предвидимо и контролирано. Това на раковите е като по закона на джунглата – диво и неподлежащо на дресировка. Или както вече знаем:
ракът е загуба на контрол
Телата ни разполагат със защитна реакция срещу това. Разчитаме на биологични системи, които надушват генните мутации и се намесват. За да унищожат подивелите клетки, преди да са ни навредили.
“Отнело ни е милиони години еволюция, за да изградим такъв защитен механизъм”, казва Чарлз Суонтън от лондонския институт Франсис Крик. И все пак, охраната ни не е съвършена. Малък брой мутанти може да оцелее след атаките ѝ.
А както вече споменахме, суперсилата на клетките е в деленето им. От една стават хиляди, десетки хиляди и съвсем скоро – милиони… Освен това, всяка от раковите може да избере определена мутация, която да репродуцира.
Т.е., те еволюират. Генетичното разнообразие е подправката на живота.
Знаем го още от Дарвин
който в далечната 1859 г. за пръв път говори за еволюция чрез естествен подбор. Само че ракът не еволюира на линеен принцип.
“Развива се като клоните в короната на дърво”, описва Суонтън. Това означава, че няма две еднакви клетки в един тумор. Тази непрестанна генетична промяна обяснява защо е толкова трудно ракът да бъде надвит. И тъкмо заради нея Суонтън, който е специалист предимно по въпросите за рака на белия дроб, решава да използва еволюцията за терапиите на пациентите си.
Стандартният подход се цели в стеблото на дървото (ако използваме примера на британеца с короната и клоните). Идеята е, че унищожавайки стеблото, се прекъсва връзката на короната с корените. Само че клоните вече еволюират толкова бързо, че все в някои от тях се е активирала мутация, която да надхитри терапията.
Ахилесовата пета на рака
Като чертаят родословното дърво на рака в различни клинични случаи, Суонтън и колегите му изчисляват броя мутации, в които терапиите трябва да се целят. Вълшебното число, оказва се, е… три! Прицелването в три стволови мутации може да отсече дървото.
Еволюционният подход отвежда още един учен до успех. Името му е Алберто Бардели – изследовател от Туринския университет, Италия. Бардели се е специализирал в борбата с рака на дебелото черво.
Той влиза под кожата на рака, разсъждавайки за неговите клетки като за отделни кланове от едно и също племе. Някои щамове са по-силни от други. В даден момент един от тях ще бъде доминиращ. Бардели използва това, за да насъска други щамове срещу доминиращия посредством терапия с включване и неочаквано спиране на едно или друго лекарство. Докато не разпали
война в самия тумор
Ще има ли мир след нея, тепърва предстои да разберем. Изследванията на учените са все още в клиничен етап. Но засягат всички нас. Защото, както казва Андрю Бианкин, хирург от Глазгоуския университет:
“Ако живеете достатъчно дълго, ще имате рак.”
Рано или късно, но да – ако приемем, че благодарение на днешната продължителност на живота достигаме 70 и повече години – неизбежно ще се изправим пред факта, че клетките ни не ще успеят да поддържат здраво ДНК толкова дълго.
Отис Броули от Американското раково общество е дори по-краен в прогнозата си: “Всеки над 40 г. ще има мутация, която в някакъв момент може да се превърне в рак.” Но няма страшно –
шансът ни е тъкмо в еволюцията
Тялото ни ще намери начин да се възползва от ресурсите си, градени милиони години. Може би е нужно само да погледнем на врага като на вчерашен приятел. За да видим, че познаваме слабостта му. И че разнообразието и борбата за надмощие са двете страни на една и съща монета.
