“Само второстепенните книги принадлежат единствено към жанра, към който принадлежат”, гласи една хубава сентенция. Книгите на Реймънд Чандлър напълно доказват правотата ѝ. В криминалната литература Чандлър е връх Еверест – висок, но и безкрайно реален. Докато не го покориш, все едно нищо не знаеш за този жанр. След като прочетеш книгите на Реймънд Чандлър, най-вероятно никога повече няма да се върнеш към случаите на Пери Мейсън или Еркюл Поаро. Чандлър за криминалните романи е същото, което е Стивън Кинг за романите на ужаса.
Точно такива са моите усещания и преживявания като почитател на този литературен жанр. Чета от малък и по много. Потапях се в историите на Конан Дойл, Стенли Гарднър и Агата Кристи. Приемах техните книги като гимнастика за ума. Гадаех кой ще се окаже убиецът, как и защо е извършено престъплението. След Убийство в Ориент експрес обаче, се отказах да чета криминалета. Пораснах и осъзнах, че този жанр предлага прекалено схематични и изкуствени сюжети. В книгите изпъкват наивитетът и лековатостта. Случващото се не ми се струваше никак убедително.
Станах снизходителен към целия жанр и смятах, че от него нищо наистина качествено и задълбочено не може да излезе. И така,
докато не попаднах на Реймънд Чандлър
Той промени виждането ми за криминалната литература. И вероятно така се е случило с много други читатели, подобно на мен. Защото той става писател относително късно, но успехите не се бавят. Те са много и красноречиви.
Реймънд Торнтън Чандлър е роден в Чикаго през 1888 г. 7-годишен е, когато родителите му се разделят и той заминава с майка си за Англия. Там получава началното си образование. За кратко работи като журналист, публикува и стихове. Взима участие като доброволец в Първата световна война. След нея се завръща трайно в САЩ, където учи счетоводство. После се реализира в печеливша петролна компания. Там се издига до високи постове, но е уволнен заради алкохолизъм.
Материалната безизходица го кара да се захване с писане. Опитва да пробие в масови издания за непретенциозни криминални разкази. През 1933 г., на 45-годишна възраст, той стъпва уверено на литературната сцена. Тук му харесва, разбира, че това е неговото място и до края на живота си не спира да се занимава с писане на качествена проза. Пoстига големи успехи. Върхът в творчеството му е романът Дългото сбогуване, с който печели литературната награда Едгар Алън По през 1955 г.
Когато за първи път подхванах Дългото сбогуване, 14-годишен, много бързо се отказах, казвайки си, че това не е точно криминале. И наистина не е, но по-късно, когато се върнах към него, разбрах защо. Чандлър е литература за възрастни, а не за деца с очаквания да се забавляват в решаване на криминални ребуси.
“Всички хора понякога трябва да бягат от убийствения ритъм на интимните си мисли. Всяко четиво за удоволствие е бягство от действителността.”
– твърди Чандлър. Но той самият пише не за да развлича читателите си, нито за да им предложи бягство от реалността. Американският писател
потапя читателите си в реалността, без ни най-малко да ги щади
У него липсва деликатността на лейди Агата Кристи. Защото Чандлър е реалистът в детективския жанр. По думите на Съмърсет Моъм: “Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър са най-добрите представители на черния роман, като Чандлър е по-голям майстор”. Черният роман – това е произведение за реалността такава, каквато е, а не каквато ни се иска да бъде.
Реймънд Чандлър е умел разказвач. Описанията му са остроумни и духовити, с подчертано саркастичен привкус. Избавлението в неговия свят се предлага от главния герой в романите му, детективът Филип Марлоу. В Простото изкуство да убиваш авторът казва за героя си:
“Той е героят, той е всичко… Той трябва да бъде най-добрият в своя свят и достатъчно добър за всеки друг свят… Детективският роман е за приключенията на този човек при търсенето на скритата истина. И ако има достатъчно хора като него, светът щеше да бъде много безопасно място за живеене, без да става твърде скучен, за да си струва да живееш в него.”
Марлоу е герой на 7 книги. По тях има екранизации и радиодраматизации, в които участват актьори като Хъмфри Богарт, Робърт Мичъм и др. Връзката на Чандлър с Холивуд обаче започва много преди героят му да излезе на екран. Още първите произведения на Реймънд Чандлър са забелязани в холивудските среди. Самият автор е ангажиран за сценарист. По-късно с горчива ирония ще каже:
“Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да ида.”
И на новото поприще успехите идват бързо
Дебютира с филма Двойна застраховка (1944), където си партнира с големия Били Уайлдър. Лентата получава седем номинации за Оскар, включително и за най-добър филм. Чандлър е номиниран за най-добър сценарий. Две години по-късно се случва същото – този път номинацията му идва за сценария на Синята далия.
Реймънд Чандлър е човек с много труден характер, лабилен психически и склонен към депресии. Случва му се да се отдава на невероятни запои, продължаващи дни наред. В пристъп на отчаяние прави опити за самоубийство. Житейският му път ще сложи своя отпечатък върху “черния роман”, в който Чандлър ще е най-големият виртуоз.
Срещите с творчеството му са запомнящо се преживяване. Той не задава гатанки и не предлага ребуси. Чандлър разкрива светове. И точно затова е връх в криминалната литература. Макар да има само 8 сериозни романа, от които последният остава незавършен, качеството на творбите му е толкова високо, че няма друг връх, с който да може да бъде сравнено, освен първенеца Еверест. И още нещо, което казва той и заради което си струва повече от всичко:
