Аз съм от щастливците, които имат удоволствието и привилегията да израснат в пълно и щастливо семейство. В моето семейство не е нужна причина за да кажеш на някого, че го обичаш… В моето семейство не е нужно да поискаш, за да получиш подкрепа… Някак инстинктивно родителите ми успяха да възпитат у мен и брат ми ценности, които не са просто думи с неясен произход.
Ценности, които за добро или лошо, по всяка вероятност и ние ще предадем на нашите деца. Но
нека ви разкажа за дома и родителите ми
За мен това са хората, които направиха света ми стабилен и ми дадоха възможността да стъпвам по-уверено на собствените си крака.
Днес, когато вече съм напуснала техния дом, там ме връщат топлината и любовта от детството ми. Там отново се чувствам детето, чиято ръка е толкова малка, че може да обхване едва един човешки пръст… и този пръст е най-стабилната опора на света. Няма по-голямо спокойствие от това! И ако човек има щастието да го изпита поне веднъж в живота си, никога няма да го забрави. И винаги ще има нужда да се връща към него.
А ако там някъде са запазени старите, очукани и окаяни от времето колела, книжки, играчи и какво ли още не, то не е защото са някому толкова потребни, колкото защото пазят живи най-скъпите ни спомени.
Аз не съм родител. Не осъзнавам истински
отговорностите, трудностите и неволите
с които се сблъскват родителите. Но искам да вярвам, че един ден, въпреки всичко, ще съумея да дам на моите деца поне малко от това, което съм получила и продължавам да получавам всекидневно от родителите ми.
Скоро се запознах с един баща от тези, пазители на спомените. Той не се притесни да разкаже, на мен – все пак не толкова познатата, че съжалява, че не е успял да заснеме повече от живота на дъщеря си. Че малкото, което е фотографирал пази своите черно-бели щастливи истории. И че ще направи каквото може, да за запечата всеки момент от живота на бъдещите ú деца.
Този баща поведе дъщеря си в един друг етап от живота ú с гордостта на всеки любящ родител. И съм сигурна, че влагата в очите в такива моменти е всъщност истинска и неподправена любов. Любов, която непременно ще се предаде и на следващите поколения. Заедно с ценностите и вярванията за живота си. Така, както са направили с мен и моите родители.
Още текстове на Невена може да намерите на личния ú блог.
