На селския пазар всичко беше постарому. Едни и същи физиономии се мяркаха покрай щандовете – кой за магданоз, кой за чесън, кой заради някаква друга липса. От далеко се виждаше на челния ред по средата сергията на бай Мазол, отрупана с орехи. Беше ги събрал покрай пътя след последния есенен вятър. Всякакви – малки, по-едри, продълговати.
Чуваше се само неговият глас, обяснявайки как орехите му са най-качествените и дори и мишките не искат да ги закачат. Класата му на търговец си личеше от раз. Не само, защото беше познат от обиколките си по всички селски пазари из района. А и заради начина, по който привличаше своите познати и непознати клиенти.
От викане, за да заглуши колегата си през сергия, се беше изпотил под мишниците, а жълтите петна върху ризата с две липсващи копчета му придаваха допълнителен колорит. Всичко това се допълваше от търколестото му лице, което бе придобило цвят на розе около слепоочията.
– Я слушай, бе. Ти що не искаш малко орехи да ти продам? – подвикна бай Мазол на преминаващ човечец.
Той само му се усмихна и без да каже нищо конкретно, се спря на съседната сергия. Разговори се с човека, а бай Мазол продължи да се пъчи кат петел на торище.
– Слушай бе ей, ти щом не щеш да ти продам от моите орехи, имаш ли си хал хабер кво губиш?!
Набелязаният едър синеок човек се обърна и с усмивка му каза, че има орехова градина и просто минава да нагледа своя продавач на сергията.
Бай Мазол не се стърпя и се приближи с въпрос
– Ти орех виждал ли си бе, а? Aз колкото орехи съм изял и са ми минали през ръцете… Ти на мен ще ми кажеш, че пък и градина имаш. Няма по-хубави от моите и недей да ме обиждаш ей, момченце.
Синеокият човек се обърна отново към своя продавач, като не пропусна да се усмихне и каже на бай Мазол, че качествените орехи би следвало да се отглеждат в градини, а не да се събират по шанците (крайпътните канавки – бел. ред.).
– Слушай бе, синеочкооо, ти на мене ли ще ми обясняваш как се прави? Вятърът си знае работата! – подчерви се бай Мазол.
В това време забеляза, че пред сергията му, от която се беше отдалечил, го чака клиент. В мигом очите му светнаха и си рече: ”Я да видим тоя пък какво иска”. И се запъти натам, като за малко не се препъна в една щайга с чушки на бабата от съседната сергия. Синеокият човек мина, тръгвайки си, покрай бай Мазол и му пожела лек ден.
А насреща си получи поредната любезна тирада:
– И да знаеш, че от орехи колко мен никой не разбира, хеле па такива кат тебе. Айде лек ден!
Приплювайки, забеляза една троха хляб, полепнала на яката му, щъкна я с пръст, надигна тубата с вино, отпи няколко глътки, оригна се звучно и рече: “Ша ма обижда той мене!“
Текстът е публикуван първоначално в ловен форум. Lifebites.bg се свърза с автора му Нански и получи неговото съгласие да го препечата за читателите си.
