От няколко години насам Швеция е сред първенците по усвояване и успешно рециклиране на почти целия натрупан боклук на домакинствата си. Страната успява да преработи над 99% от своите отпадъци. Внушително, нали? Шведската програма за преработка на отпадъци е гигантска стъпка към създаването на един по-добър, красив и екологично чист свят. Стъпка, на която всички останали държави се възхищават, но това не е достатъчно. Далеч по-важно е да се предприемат все повече реални действия в тази посока.
Как работи шведската програма за рециклиране?
Вероятно си мислите, че е безумно сложно да се създаде организация и работеща система, за да се преработят 99% от отпадъците на една немалка държава, каквато е Швеция. Всъщност скандинавците са намерили едно доста хитро, разумно и печелившо решение на проблема с боклука –
превръщат го в енергия
Около 50% от всички отпадъци биват изгаряни в специални съоръжения и заводи, свързани с Националната отоплителна мрежа. Тоест боклукът се използва като гориво за отопление на домакинствата през зимните месеци. Освен че по този начин се премахват ненужните отпадъци, чрез него се спестява и почти изцяло употребата на изкопаеми природни източници. Останалите 50% от боклука се рециклират и използват повторно. За целта те са предварително грижливо събрани и разделени по вид от шведските граждани в специално обособени за целта контейнери.
Вижте още… как японците използват риби вместо съдомиялни
От 2011 г. насам под 1% от отпадъците в северната държава се депонират и остават извън системата за преработка. Шведската програма за рециклиране се оказва толкова успешна, че в един момент в страната буквално
боклукът свършва
Налага се такъв да бъде внасян от други държави, за да се поддържа работата на специално създадените отоплителни инсталации във фабриките. Което между другото се оказва и страхотен бизнес за местната икономика. Това звучи почти абсурдно, но е факт. На фона на масовите залежи от отпадъци в световен мащаб, да внасяш смет звучи като велика пиеса, написана от самия Самюъл Бекет.
Статистиката обаче е неоспорима. Тя сочи, че през 2015 г. Швеция е внесла 2.3 млн. тона отпадъци от Норвегия, Великобритания, Ирландия. А през 2016 г. горе-долу същото количество от боклука на местните домакинства е преобразувано в енергия, чрез горене.
С огромните мащаби, в които се развива, шведската система за унищожаване на боклука с право е наричана революционна. Интересното е, че тя никак не е нова. Първият завод за горене на отпадъци в скандинавската държава е създаден още в началото на ХХ век – през 1904 г. Към днешна дата броят им е вече 32.
Шведската система за рециклиране и отопление за мнозина е страхотен пример и начин за справяне с огромните отпадъчни депа. Тя обаче има и своите противници. Според някои от тях изгарянето на боклука не е истинско рециклиране. Така голяма част от ресурси като хартия, пластмаса, стъкло, метали, дрехи и др., които биха могли да бъдат използвани повторно, след рециклиране, просто се превръщат в ненужна пепел. Това е и един от основните стремежи в политиката на шведските държавници и еколози. Да се преминава все повече
от изгаряне към рециклиране и компостиране*
Големи постижения в рециклирането на отпадъци в последните години отбелязват и други държави в Европа и света. Сред тях – Германия, Великобритания, Южна Корея, Швейцария и др. За много други обаче проблемът с безобразното трупане на отпадъци не само не бива решаван, но и се задълбочава все повече и повече с всеки изминал ден. Дано да бъдат взети мерки докато все още има поне някакъв смисъл.
*Компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали. В резултат на този процес се получава хумусоподобен материал, наричан в определени случаи биотор.
А дали изгарянето и увеличаването на въглеродния диоксид е решение? Има теории за глобално затопляне, че не е хубаво да се гори толкова много – дърветата се изсичат повече, от колкото се садят. А като боклук какво се има предвид – строителните отпадъци, как ще се изгорят? Не мисля, че може просто така да им се драсни клечката и айди готово. Ясно е, че света се гради от безразсъдство – да има за сега, а утре другите да му мислят…