Знаете ли, че близо 80% от българите извършваме ремонтите си у дома сами или с помощта на близки и приятели? Поне така излиза от национално проучване на известна верига магазини от типа Направи си сам. То беше направено през миналата година, но тенденциите, които отразява, са актуални и днес.
Любопитното изследване на националните ни навици относно поддръжката на жилището и градината, проведено у нас за пета поредна година, обхваща София и големите градове като Пловдив, Бургас и Варна и според него най-разпространени са леките ремонти, касаещи смяната на осветителни тела, пердета, килими и декоративни елементи, които допринасят за уюта на дома.
Уютът… Не е ли тъкмо той ключов за един дом?
И какво е изобщо да създадеш дом, замислям се все по-често сега, когато очевидно съм част от 80-те процента на статистиката, а също и от онези 38%, реализирали подобен проект през последната година, от 29-те, планиращи такъв и за следващата, и най-вече от онази солидна група българи, които обикновено се съветват с приятели и познати за ремонтните дейности, търсят идеи и информация онлайн или се опитват да се справят абсолютно сами.
„Майстор Тричко може всичко“, казвам си и запрятам ръкави, за да разкача ненужния вече стационарен телефон от стената. Там премествам шкафа за обувки, който се каня да пребоядисам и освежа с възглавнички за сядане отгоре му. Междувременно завинтвам нови закачалки в коридора и дръжки на бюрото, него пък ще го продам на старо и ще сменя с по-ново, сигурно пак втора ръка.
Да живеят ремонтите без хамали и без майстори
Харесва ми да се справям с всичко това сама, макар че е непозната територия за мен и доскоро не правех разлика между фазомер и отвертка, гаячен и френски ключ, нито знаех какво е шестограм.
И докато се наслаждавам на свободата, която ми дават новите ми познания и умения (не завися вече от кисели майстори и бивши приятели, които да ми напомнят с поглед, че с тях ми е било по-лесно), се сблъсквам с примера на трима познати, заживели отскоро на квартира. Такава, която си намираш с агент, поемащ грижа и отговорност за всякакви ремонтни неща. От пребоядисването, преди да се нанесеш, до изправността на мебелите и уредите.
Зачудих се аз защо се блъскам?
Дали е въпрос на някаква моя неподозирана спестовна култура, или самобитност, граничеща с криворазбран перфекционизъм? Колкото повече се опитвах да си се представя на мястото на тези познати с агента, толкова повече се убеждавах, че е второто. Не искам да делегирам задачите по моя дом на други. Така както (тук ще трябва да ми повярвате, без да ме познавате) предпочитам сама да си изчистя къщата, вместо да платя за това на чистачка. Не, не е заради парите, макар че – да, и тях се опитвам да намествам в картинката, и да, дори прозорците си мих сама, колкото и да ме убеждаваха колежките, че „има една фирма, дето…“
Всичко трябва да мине през моите ръце.
Това е за мен домът.
Това е създаването му.
Ако ми е писано и от нулата да го почна един ден – като Р. и Р., двойка близки приятели, които сами си построиха триетажна къща, бих постъпила точно като тях. Стига да имам строителна фирма като Р., ще мога да кажа като него, че всичко е минало през ей тези две ръце и пред ей тези две очи. Той и неговата Р. знаят цената на собствения си дом, със сигурност. Не само паричната.
За какво им е, ще попитате. Но ако не сте от породата Майстор Тричко, едва ли ще се задоволите с отговори от типа
Моят дом е моята крепост
Затова ще постъпя практично и ще ви посоча контактите и ключовете, които днес Р. и Р. имат изведени точно там, където им трябват. Бойлера им, за който знаят, че ще устои и Трета световна. Защото, след като първият им опит да го окачат се провали с гръм и трясък (и обилно наводнение), сега са си научили урока и са се подсигурили по-добре за бъдещето.
А вие знаете ли нещо за окачването на вашия бойлер, радиатор или друг, съвсем практичен урок? Често не се замисляме за неща, с които не ни се е наложило да се справим. Когато сме се справили обаче, получаваме някакво самочувствие и увереност. Че каквото и да дойде, сме подготвени за него. И тази сигурност също дава усещането за дом (без значение на колко етажа или с колко стаи е и дали го имаш или го ползваш само за известно време).
Усещането да си защитен. Твоята Итака. Където допускаш само онова, което искаш да присъства там.
Това е за мен домът
Така както за други е важно храната, която ядат, да е минала през ръцете им; стоките, които ползват, да са „хендмейд“ (модерна думичка, която извиква възхищение, когато говорим за собственоръчно отгледани билки, опаковани подаръци, изработени гоблени, килимчета, декупажи…)
Ами доматите от градината на баба, по които така се прехласваме! Не се заблуждавайте от иронията – аз също ги обичам. Просто днес нямам време да ида до село, защото трябва да свърша някой и друг мини ремонт вкъщи.
За всеки от нас в даден период ще е важно нещо да мине през ръцете му. За моторджията – това ще е хобито да човърка сам по мотора си. Майката, която се нуждае от креативност – има нужда да изработи пипкави шедьоври в домашни условия. За тийнейджърката – да рендоса сама дънките си, за да са като износени (да живее Pinterest за гениалните идеи!)…
А за някои от нас днес това ще е Домът. С главно Д.
Добре дошли в моя!
Прочетете още за поколението, което не може да свари яйце
