Рене Декарт: Мисля, следователно съществувам

Трудно бихме могли да си представим какъв страхотен ум се е криел в главата на известния френски учен Рене Декарт. И макар откритията му да ни дават поне бегла представа за него, винаги ще продължаваме да се питаме: А какво ли още можеше да ни даде, само ако имаше възможността да изживее поне още един живот. Много. Това е верният отговор и съмнение в него няма!

Рене Декарт е роден на 31 март 1596 г. в малкото градче Ла Е ан Турен в централна Франция. Днес мястото е наречено на негово име и ще го срещнете под названието Декарт. Тази трансформация никак не е чудна като вземем предвид научните постижения на французина.

Той често е наричан Баща на съвременната математика и Основоположник на съвременната философия. Но истината е, че познанията и научната му (и не само) дейност се развиват и

в много други направления

Не, че и тези са малко. Още след като завършва училище, Рене Декарт е записан да следва право в Кралския колеж Анри Велики в Ла Флеш. Не можем да кажем, че инициативата за това е била негова. Но като син на известен по това време юрист, нашият герой едва ли е имал кой знае какъв избор.

Той взима бакалавърска степен и се дипломира успешно, но както се оказва – тази работа не е за него. Правото, макар и нелесно само по себе си, се оказва твърде тясно за огромния и безграничен ум на Рене Декарт. На него е писано друго. Да се превърне в един от най-големите мислители и учени на своето време, а и по принцип.

През 1618 г. французинът постъпва в армията като участник в Стогодишната война. Но тъй като по това време между враждуващите армии е сключено примирие, той използва свободното си време и започва да изучава математика. Запознава се с Исак Бекман – изявен учен в тази област, и показва пред него умения в решаването на задачи, неприсъщи на обикновените хора. Двамата споделят убеждението, че според тях е необходимо създаването на метод, който да свърже в дълбочина математиката и физиката.

На следващата година Рене Декарт заминава за Германия и участва в битката на Бяла гора край Прага през 1620 г. Малко преди това ученият има 3 последователни сънища, които той самият нарича видения. Именно те преобръщат живота му на 180 градуса. Те го довеждат до заключението, че

следването на науката за него ще бъде следване на истинската мъдрост

и централна част от делото на живота му. Също така, Декарт вижда и че всички истини са свързани помежду си, така че откриването на една основополагаща истина и следването на логиката би отворило пътя към всички науки.

През 1622 г. философът-математик се завръща във Франция и пише първото си есе за метода – Правила за насочване на разума. През 1629 г. жадният за знания и нови открития Рене Декарт се записва за втори път в университета, като този път следва математика и астрономия. Скоро след това Бащата на съвременната математика влиза в конфликт с Исак Бекман. Декарт го обвинява, че е присвоил някои от идеите му. И нищо чудно наистина да е било така.

През целия си живот Рене Декарт не спира да пътува

и да се мести от едно на друго място. И може би богатият му опит, натрупан по време на пътешествията, също му помага по пътя към откриването на нови, революционни идеи и доказателства в голяма част от научните сфери. Като споменахме това, няма как веднага да не отбележим двете най-големи открития на френския учен.

Първото – в областта на математиката. Рене Декарт успява да открие отдавна търсената връзка между математиката и физиката. Как го прави ли? Той създава единствената по рода си, наричана и до днес декартова координатна система. Нали се сещате?! Онази, по която можем да установим точните координати на даден обект в пространството. Сами можете да се досетите колко много е допринесло това откритие както за науката, така и за реалния живот. Както тогава, така и до днес.

Другото голямо постижение на Рене Декарт е поставянето на началото на рационализма – течение във философията през 17 и 18 век. То учи, че

истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите

а не чрез вяра и религиозни учения. Това обаче в никакъв случай не отхвърля вярата в Бог. Но не и по начинът, по който се проповядва тя в църквите. За философията и всички останали науки мислителят споделя:

„Цялата Философия е като дърво, в което Метафизиката е коренът, Физиката е стъблото, а всички други науки са клоните, които израстват от това стъбло и които се събират в три основни клона, а именно Медицина, Механика и Етика. Под наука за морала аз разбирам най-висшата и най-идеална наука, която, изхождайки от цялото познание на другите науки, е последната степен на мъдростта.“

И ни завещава цял куп от гениалните си, издавани и четени и до днес писания и философски прозрения.

А част от най-знаковите цитати на Рене Декарт ви припомняме днес в Lifebites.bg:

“Мисля, следователно съществувам.”

“Аз съм свикнал да спя и да си представям в сънищата си същите неща, които лудите виждат, когато са будни.”

“Ако искаш да бъдеш истински търсач на истината, необходимо е поне веднъж в живота си да се усъмниш във всичко възможно най-много.”

“Раздели всеки проблем на толкова съставни части, колкото е възможно и необходимо, за да го решиш.”

“Надявам се, че бъдещите поколения ще ме съдят любезно, както за нещата които съм обяснил, така и за онези, които умишлено съм пропуснал, за да оставя на други удоволствието от откриването.”

“Сетивата се заблуждават от време на време, и би било разумно никога да не се доверяваме на онези от тях, които са били заблудени дори и един път.”

“Четенето на всички добри книги е като разговор с най-великите умове на отминалите векове.”

“Няма нищо, което да е толкова отдалечено от нас, че да не можем да го достигнем, или пък да е толкова скрито, че да не можем да го открием.”

“Не е достатъчно да имаш добър ум, най-важното е да го използваш добре.”

“Илюзорната радост често е по-ценна от истинската скръб.”

“С изключение на собствените ни мисли, няма нищо друго, което да е изцяло под наша власт.”

“Няма нещо толкова странно и толкова невероятно, което да не е било казано от един или друг философ.”

“Всеки път, когато някой ме обиди, аз се опитвам да издигна душата си толкова високо, че обидата да не може да я достигне.”

“Когато не е по силите ни да следваме това, което е вярно, ние сме длъжни да следваме онова, което е най-вероятно.”

Вижте още за Ерих Фром и изкуството на любовта