Роалд Дал е изключително вдъхновяваща личност. Високият почти 2 метра любим детски писател се среща лице в лице със смъртта през целия си живот. Когато е едва 4-годишен, умират сестра му и баща му. Участва като пилот във Втората световна война, където през 1940 г. самолетът му се разбива. Ранен е тежко и дори за известно време губи зрението си. Възстановява се и се връща на бойното поле отново като пилот в началото на 1942 г.
През 1962 г. от морбили умира 7-годишната му дъщеря Оливия. Години по-късно, през 1986 г.,
Роалд Дал пише писмо по темата
Текстът е публикуван в бюлетин на местната здравна служба. (Оригиналният текст на английски може да прочетете тук.)
Темата “за” и “против” ваксините е една от най-дискутираните през последните години, както в световен, така и в национален мащаб. Публикуваме посланието, не за да агитираме (всеки сам преценява и носи отговорност за собственото си здраве и това на роднините), а за да ви дадем още една гледна точка.
Вижте тази на Роалд Дал, който до края на живота си продължава да скърби за Оливия:
“Оливия, моята най-голяма дъщеря, се разболя от морбили, когато беше на седем години. Болестта се развиваше нормално и си спомням, че ѝ четях често, докато тя беше в леглото, но не се чувствах силно притеснен. Тогава една сутрин, когато изглеждаше, че вече се възстановява, седях на леглото и ѝ показвах как да моделира животни от цветни парцалени ленти. Когато дойде нейния ред, забелязах, че ръцете и мозъкът ѝ не работят в синхрон и тя не може да направи нищо.
“Добре ли си?”, попитах я.
“Много ми се спи”, отговори ми тя.
Час по-късно изпадна в безсъзнание. Дванайсет часа след това беше мъртва.
Морбилито се беше усложнило до енцефалит и лекарите не можеха да направят нищо, за да я спасят. Това беше преди 24 г., през 1962 г., но дори и сега, ако дете болно от морбили развие такава смъртоносна реакция, както се случи с Оливия, все още не би имало начин лекарите да го спасят.
От друга страна, днес има нещо, което родителите могат да направят, за да се уверят, че такива трагедии няма да се случат на тяхното дете. Могат да настояват детето им да бъде имунизирано против морбили. През 1962 г. не ми беше възможно да сторя това за Оливия, защото в онези дни не беше открита сигурна ваксина против морбили. Днес всяко семейство има достъп до сигурна и добра ваксина и единственото, което трябва да направите, е да поискате лекарят да ви я предпише.
Все още не се приема, че морбили може да бъде опасна болест. Повярвайте ми, опасна е. Според мен родителите, които днес отказват да имунизират децата си, поставят живота им в риск. В Америка, където ваксинацията е задължителна, болестта е на практика изчезнала.
Тук, във Великобритания, тъй като много родители отказват имунизациите – от упорство или от страх, или от невежество, все още имаме стотици хиляди случаи на морбили всяка година. От тях повече от 10 хил. страдат от странични ефекти от един или друг вид. Поне 10 хил. развиват ушни или гръдни инфекции. Около 20 умират.
Проумейте го! Всяка година около 20 деца умират от морбили във Великобритания.
Какви са рисковете при имунизация?
Те почти не съществуват. Чуйте това. В район с около 300 хил. души само едно дете на всеки 250 години може да развие сериозни странични ефекти от имунизацията против морбили. Това е шанс едно на един милион. Мисля, че има много по-голяма вероятност детето ви да умре, като се задуши от шоколадово блокче, отколкото да се разболее тежко след имунизация от морбили.
За какво тогава се тревожите? Наистина е почти престъпление да отставите детето си неимунизирано.
Най-доброто време, в което може да направите ваксинацията е на 13 месеца, но никога не е твърде късно. Всички деца в училищна възраст, които още не са ваксинирани, нека помолят родителите си да им осигурят иминизация, възможно най-скоро.
Между другото, посветих две от книгите си на Оливия. Първата се казваше Джеймс и гигантската праскова. По това време тя все още беше жива. Втората беше Големият дружелюбен великан, посветена на паметта ѝ, след като тя почина от морбили. Ще видите името ѝ в началото на всяка от тези книги. Знам колко щастлива щеше да е тя, ако знаеше, че смъртта ѝ е помогнала да намалеят случаите на болест и смърт сред другите деца.”
Внимавайте с думата ШАНС! В случая не й е тук мястото