Творчеството му разкрива мощен темперамент и ярък талант. То е силна реакция на академичната рутина и бездушността на салонното изкуство. Огюст Роден не създава щастливи, спокойни и радостни образи. Той вае чувствителни мечтатели, движени от невидими сили, живеещи в тревога, очакване, размишления.
Франсоа Огюст Рене Роден идва на бял свят в Париж на 12 ноември 1840 г. в семейството на полицейски чиновник и шивачка. Не му върви в училище заради късогледство – не вижда написаното на дъската и постепенно губи интерес към занятията. Но докато другите деца играят, той рисува и моделира животни и птици с глина и пластилин.
Отдава живота си на скулптурата, както ви разказахме в историята на твореца Роден. Но освен нея, той има и
друга голяма страст – жените
Тази, с която е свързан през целия си жизнен път, е Роз Бюре – шивачка, модел, майка на сина му. Тя е до него без брак в продължение на 53 години, въпреки многобройните му увлечения. А те наистина са много и далеч не са дискретни.
С напредване на възрастта жените се превръщат в истинска мания за Огюст Роден. Става известен в артистичните среди с шумните си връзки, а ателието му постоянно е пълно с голи и полуголи модели. Той привлича жените с рижата си коса и сини очи. И таланта (вероятно).
Една среща обаче бележи за дълго творчеството му – тази с Камий Клодел. Младата Камий обичала още като дете да моделира с глина. На 17 г. постъпва в Академията Колароси. Нейният преподавател Буше ѝ предлага да поработи като помощник в ателието на Роден.
„Да се уча при великия скулптор! Това е подарък на съдбата“.
Дали е подарък или проклятие, може да се поспори. Но е факт, че в тази среща има пръст самата съдба. През 1884 г. 19-годишната красавица прекрачва прага на ателието на прехвърлилия 40-те Огюст Роден. Тя приема всякаква работа – меси глина, почиства статуите, полира ги или просто стои в ъгъла и наблюдава работещия творец. Попива всички съвети на наставника си. А той е буквално
заслепен от красотата и извивките на тялото ѝ
“Изразителни очи, сладострастна уста, фигура достойна за богиня, прекрасни гъсти коси. Готов съм да извайвам образа ѝ цял живот“.
Така Роден описва красивата Камий. Тя става негова любовница, муза, модел. В продължение на 10 години връзката им е проникната от много страст и бурни чувства. Почти са неразделни – денем в ателието, нощем в леглото.
Камий и Огюст са изключително близки и в творческите си търсения. Създаването на скулптура е процес, изпълнен с отчаяние, търсене, страст, силни чувства, които се предават на студения камък. Камий притежава огнен темперамент, склонност да доминира, хапливо остроумие. Тя е обсебена от Роден, нейното Аз отстъпва пред чувствата ѝ. Не иска да го дели с друга.
Бушуващите чувства прозират изключително в творбите на младата Камий Клодел – Бронзовият валс, Вълна и особено в Зрялост, разкриваща личната ѝ драма. Млада, коленичила жена, изпускаща от ръцете си Роден, предпочел възрастната Роз. Да, в действителност Огюст води двойствен живот – един в душевен комфорт с младата Камий и друг в семейния уют с Роз и сина си.
Връзката с младата скулпторка в един момент се изчерпва
след години на силна любов, обиди, гняв, недоразумения, разочарования. На сбогуване тя казва кротко:
„Аз много те обичам, но трябва да си тръгна. Ако остана ще умра“.
Камий решава да се откъсне от сянката на любимия си и да се посвети на собствената си кариера. За съжаление поема в друга посока, експериментирайки с нови интимни сцени, които до момента се срещат в живописта. Остава неразбрана. Започват кризи на психичен дисбаланс, съчетани с материални и финансови проблеми. Унищожава много от творбите си, обвинявайки Роден в заговор срещу нея.
“Аз съм никоя, не мога да стана скулптор, не мога да стана твоя жена. Понякога ми се струва, че над мен тегне зловещо проклятие”.
През 1913 г. е предадена в психиатрична клиника от брат си (поетa и дипломат Пол Клодел), където прекарва последните 30 години от живота си. Бронзовата кралица в крайна сметка получава признание, но чак след смъртта си, както се случва с повечето таланти.
След раздялата с Камий, Огюст Роден също преживява криза
Той буквално губи вдъхновението си. Но през 15-те години, докато са заедно, създава едни от най-чувствените си творби – Целувката, Вечна пролет, Ева и др. Изработена от бял мрамор, Целувката разкрива трагичната любов на Франческа да Римини. Ученикът на Роден Бурдел казва за тази творба:
“Не е имало и няма да има майстор, който да вложи в глината, бронза и мрамора порива на плътта по-проникновено и силно”.
В заника на своя бурен, развратен и изключително вдъхновяващ живот Роден се оттегля в Мьодон. Там е вярната Роз, която грижливо завива коленете му, когато остава сам. В началото на 1917 г. той най-после се жени за нея. А няколко седмици по-късно тя напуска този свят. Но той не остава задълго сам. В края на същата година, на 17 ноември 1917-а талантливият скулптор също си отива. Роз и Огюст са погребани един до друг в Мьодон, а над вечния им дом е издигната една от най-емблематичните скулптури на Роден – Мислителят.
.JPG){kind=link}