Розенкройцерството е езотерично учение, възникнало в началото на 17-ти век. Организацията, която създава учението е така нареченият Розенкройцерски орден. Известен още като Братството на розата и кръста. Какъвто е и самият му символ. Той е създаден от легендарния персонаж от европейското духовно развитие – брат Християн Розенкройц.
Както повечето подобни течения и
това на розенкройцерите
представлява тайно общество, достъпно само за отбрани, високо посветени хора. Много световноизвестни писатели като Пърси Шели, Йохан Вофганг Гьоте, Алистър Кроули и Хорхе Борхес са силно повлияни от мистичното учение.
Съществуват хипотези, че първите представители на розенкройцерите са всъщност оцелели рицари-тамплиери. Съответно това би означавало, че организацията е създадена много преди официалната ѝ поява през 17-ти век. Още по-непосредствена връзка обаче съществува между розенкройцерите и богомилите. Но за това ще говорим друг път.
Както споменахме, в началото на 17-ти век розенкройцерите решават да разкрият пред човечеството част от
историята и вярванията си
Както и самото си съществуване. Според мнозина техни противници човекът, който поставя началото на организацията – митичният Християн Розенкройц, е напълно измислен герой. Последователите обаче твърдят, че той е съвсем реален човек, който на младини предприел пътуване до Сирия, Египет и Мароко, за да получи посвещения в различни мистерии. След което се завърнал в Европа, за да разпространи просветлението си сред хората на стария континент.
Розенкройц срещнал съпротива и неразбиране в много европейски страни. Ето защо бил принуден да се завърне в родната си Германия, където положил основите на
тайното общество на розенкройцерите
120 години след смъртта на Християн Розенкройц гробницата му е открита от друг брат от ордена. Това се приема като знак, че е дошло време розенкройцерите да разкрият своето учение пред света и да просветят всички жадни за знания хора. Или по-точно тези от тях, които сметнат за достойни.
Розенкройцерите обявяват, че държат ключа към тайно познание, което може да преобрази обществото по чудотворен начин и да доведе до нова ера, в която “светът ще се пробуди от дълбокия си сън и с отворено сърце, свободен ум и боси крака ще посрещне радостен и весел новия изгрев на слънцето”.
Символът на розенкройцерите – преплетени роза и кръст е създаден на базата на името на Християн Розенкройц, но значението му е далеч по-дълбоко. Той означава Духа и Материята или Бога и Природата. В християнския символизъм понякога с розата се отъждествява Дева Мария, а с кръста – Иисус Христос, а обединяването им има силна притегателна сила за вярващите. Розата изобразява сърцето на търсещия, което се намира на пресечната точка на хоризонталната жизнена действителност и вертикалния копнеж по божественото. Именно единството между тези две понятия стои и в
основата на езотеричното учение
Днес розенкройцерите все още имат своите последователи (най-вече в САЩ), а техните трудове (манифести) се четат и препрочитат от хиляди любопитни очи и умове.
Макар и засегнато, при тях християнството получава съвсем ново значение и обяснение. Можете да откриете и пряка връзка с древната Кабала. Колкото до Еволюцията на видовете – при розенкройцерите тя е тотално преобърната спрямо това, което сме чели и знаем от Дарвин. Тук духът е водещ и се набляга на неговата еволюция. Тялото е по-скоро инструмент, който се променя така, че да може да служи възможно най-добре на нуждите на духа.
Разбира се, немислимо е да ви преразкажем цялата философия, вярвания и твърдения на розенкройцерите в един текст. Ще открехнем за вас вратичката на това тайно общество, като ви запознаем с няколко знакови цитата от Космогонията на Розенкройцерите на Макс Хайндл.
“В природата няма мигновени процеси. Всичко е едно крайно бавно разгръщане, едно развитие, което макар и тъй бавно, все пак е абсолютно сигурно в постигането на крайното съвършенство.”
“Колкото по-ниска е степента на интелигентност на еволюиралото същество, толкова повече то зависи от външната помощ.”
“Прогрес или регрес – гласи законът. Формата, която не е в състояние за по-нататъшно усъвършенстване, трябва да дегенерира.”
“Ние жънем онова, което сеем. Плевелите на грешните ни постъпки раждат плодове на скръб и страдание, и когато семената им попаднат в пречистеното чрез страдания сърце, когато те бъдат поливани от сълзите на разкаянието, добродетелта неминуемо ще разцъфти.”
“Маймуните са дегенерирали от човека.”
“Връзката между Духа в човека и външния свят е мозъкът. Той не може да узнае нищо за външния свят, без посредничеството на мозъка. Сетивните органи са само носители на външните съприкосновения до мозъка, а мозъкът е инструментът, който тълкува и координира тия съприкосновения.”
“В промеждутъка между смъртта и новото раждане ние постоянно строим тела, в които да функционираме през нашите животи и в бъдеще ще бъде достигната една много по-голяма степен на съвършенство.”
“В прогреса на Еволюцията няма място за отдих.”
“Животните са само „наши по-млади братя“, и макар сега да не са така добре устроени, те неминуемо ще достигнат едно състояние, подобно на нашето, а тогава ние ще сме се изкачили още по-високо.”
“За всеки добър наблюдател е очевидно, че тялото на желанието управлява повече личността, отколкото духът е способен на това, дори и в сегашния ни стадий на развитие.”
“Като проследяваме еволюцията на човека в детайли, ние ще видим, че сегашният период на развитие, макар да не може да бъде наречен Златна Епоха в друг смисъл, освен в материален, той е необходим за довеждането на човека до точката, откъдето той ще може да управлява сам себе си, защото себегосподството е целта на всички управления. Никой човек не може безопасно да остане неуправляван, ако не се е научил да се управлява сам, и в сегашния период на развитие това е най-трудната задача, която може да му бъде възложена. Лесно е да се управляват другите; трудно е да наложиш послушание на самия себе си.”
Сестра ми е розенкройцерка и заряза семейството заради това тц тц
Ясно от къде идва и заглавието на романа на италианският писател Умберто Еко: – ” Името на розата” в който се споменава за този мистичен псевдодуховен орден.