Великата Отечествена война – така наричат в Съветския съюз най-значимия конфликт от времето на Втората световна война – този между Нацистка Германия и СССР. Започва през 1941 г. и продължава до 1945-а. Мащабът на ожесточените битки между вражеските лагери е толкова глобален, че военните сили и от двете страни включват в армиите си не само мъже, но и жени и деца. Мобилизираните дами са милиони. Десетки хиляди от тях грабват оръжия и се бият на фронта рамо до рамо с мъжете. Една от най-опасните сред тях е сеещата смърт съветска снайперистка Роза Шанина.
Бъдещата славна бойна единица на Червената армия се ражда на 3 април 1924 г. в семейството на доячка и дървосекач, ветеран от Първата световна война. Още 14-годишна Шанина проявява своя борбен и свободолюбив характер с пълна сила. Тя избягва от дома на родителите си, тъй като те отказали да ѝ помогнат да продължи образованието си. Момичето е твърдо решено да се изучи и да си намери квалифицирана работа след това.
Тя заживява в дома на брат си Фьодор в град Архенгелск, но скоро след това получава общежитие и стипендия за обучение в градското средно училище. Но през юли 1941 г. нацистите пробиват западната граница на СССР, нарушавайки пакта за ненападение. Съветската икономика главоломно се срива, а с това се слага край и на безплатното средно образование.
Роза Шанина започва работа в детска градина
надявайки се след войната да може да продължи своето учение и да стане преподавателка в училище. Един от ѝ братята ѝ – Михаил, губи живота си при бомбардировки от страна на германските военновъздушни сили. Това променя из основи отношението на младата учителка към войната, а и живота ѝ като цяло. Променя и нейните бъдещи планове. Шанина незабавно подава документи за доброволец в армията. Но молбата ѝ е отхвърлена. През следващите две години тя губи още двама от братята си на бойното поле и най-накрая е приета в редиците на военните сили. По това време рускинята е едва 19-годишна и е разпределена в школата за жени-снайперисти.
Изключителната ѝ точност при стрелба веднага прави впечатление на инструкторите и останалите курсисти. Завършва обучението си с пълно отличие. От ръководството на Академията я молят да остане като учител при тях, но Роза Шанина отказва. Тя заявява, че мястото ѝ е на фронта. Още през следващата – 1944-та година, рускинята действително се изправя със снайпер в ръка челно срещу войниците от нацистките войски. Тя става командир на 184-ти женски снайперистки отряд.
Младата учителка покосява първата си жертва още на третия ден.
Както самата тя разказва по-късно пред журналисти:
„Най-накрая, вечерта, един германец се показа от окопа. Прецених, че разстоянието до целта не е над 400 метра. Подходящо разстояние. Когато тръгна към гората, държейки главата си приведена надолу, аз стрелях. Но по начина, по който падна, разбрах, че не съм го убила. Около един час фашистът лежеше в калта и не смееше да помръдне. После започна да пълзи. Отново стрелях и този път не пропуснах“.
Разтреперана и изпаднала в шок Роза Шанина се спуска в окопа с думите: „Аз убих човек!“. Но на бойното поле място за съчувствие и колебания няма. Снайперистката добре осъзнава това и бързо се съвзема. В рамките на едва няколко дни телата на убитите от нея германци вече наброяват 10. Само месец по-късно тя вече е номинирана за орден Слава III степен. Не след дълго става носител на престижното отличие, но с по-висока – II степен. Шанина е първата жена-снайперист, носител на почетното звание. Мълвата за безпогрешния мерник и изключителната смелост на руската снайперистка бързо завладява пресата и се разнася навред. Както в СССР, така и по целия свят. Канадски вестник я определя като
Невидимия ужас на Източна Прусия
мястото, на което бившата детска учителка се сражава със своите врагове.
Роза Шанина е най-красивата снайперистка, единодушно сочат свидетелствата и снимките, запазени от времето на Отечествената война. Тя е най-младият стрелец на фронта и определено един от най-надарените. За службата си от 9 месеца рускинята отбелязва цели 59 точни изстрела. Движещите се мишени не представлявали никакъв проблем за нея, а коронният ѝ номер бил
„С един куршум – два заека“.
Този път в съвсем буквалния смисъл на поговорката. Само трябва да заменим зайците с фашистки войници. Е, куршумът може и да не е бил един, но всичко се случвало толкова светкавично, че вражеските единици нямали време да разберат какво и откъде е дошло, за да се покрият. Падали покосени – един след друг.
Мощното оръжие на съветската армия – Роза Шанина, така и не дочаква заветния Ден на победата – 9 май 1945 г., когато официално Германия подписва капитулацията си. Талантливата снайперистка напуска този свят на 28 януари същата година, докато се опитва да прикрие тялото на свой ранен боен другар.
Вижте още: 20 неизвестни факта за Втората световна война
