Саами: Пазители на традициите и мистиката на Севера

Казват, че ако отидеш веднъж в Лапландия, не можеш да я напуснеш. Защото оставяш сърцето си там. Вярно е, че това място е толкова магично и очарователно, че няма как да го забравиш. И без да си видял Снежната кралица. А ако си се срещал и разговарял с човек от народността саами, ако си бил в парламент на коренното население на най-северните области на Стария континент и ако саами шаман ти е позволил да нахраниш и погалиш северните му елени… Оставаш без дъх, дори само като си го спомняш след години.

Досетихте се, че от Lifebites.bg ще посветим следващите редове на народността саами в Лапландия. Ако ги питате тях откъде са обаче, ще научите, че името на родината им е Сапми. И не обичат да ги наричат лапландци. Ни най-малко. Това име им е дадено от скандинавците, дошли от юг и превзели териториите им, изтиквайки ги все повече на север. Лап означава кръпка и асоциацията никак не им се нрави. Лапландец освен това е всеки, който живее в Лапландия. А те не са кой да е – те са местното население, носител на хилядолетни традиции.

Саами са в земите, които обитават и днес, отпреди викинги и фини. Към тях са проявявали интерес още древногръцките и древноримските учени. Когато финските племена навлизат на Скандинавския полуостров, саами са били разпръснати из цялата територия на днешна Финландия например. С течение на времето те са принудени да се изтеглят максимално на север в териториите си около и отвъд Полярния кръг.

Те са един народ в четири държави – Финландия, Швеция, Норвегия и Русия (Колския полуостров). И териториите им се простират отвъд това, което ни е известно като Лапландия.

Днес общо са около 80 хил. души, като вероятно половината живеят в Северна Норвегия.

Според Енциклопедия Британика саами говорят “няколко неразбираеми езика, които често са наричани диалекти“. Истината е, че тези езици значително се различават. Южните саами в Норвегия се разбират отлично на езика си със съседите от Швеция, но изобщо не отбират какво им говорят събратята от северна Норвегия.

Езикът им всъщност принадлежи към т.нар. угро-финска група, в която са още финландският, естонският и унгарският. Няма нищо общо с индоевропейските езици на страните, в които живеят. В днешно време много от саами вече не владеят родния си език, а ползват основно езика на страната, в която живеят.

Историята на саами е неразривно свързана с елените. Векове наред те са номади, местейки се според сезона и пасищата на добитъка си. Ако преди обаче се е придвижвало цялото семейство, живеейки в кожени палатки, подобни на индианските вигвами, днес със стадата на път обикновено е бащата, а децата и съпругата му живеят в модерния им стабилен дом и не обикалят с елените.

Елените са били винаги от първостепенна важност за саами. От тях взимат месо за храна, кожа за облекла и обувки, мас за лампите и т.н. Днес няма безстопанствени елени. Всички, до един, си имат собственици. Нищо, че се шляят свободно из северните степи. Саами пък далеч не разчитат само на тях за прехраната си. Продължават да се занимават и с други повече или по-малко свързани с природата дейности като риболов, лов, дървопреработка, минно дело. Но и все повече навлизат в модерните професии и съвременния начин на живот.

През вековете саами са подлагани на различни опити за асимилация от другите народи в района. Езикът и облеклото им са забранявани в училищата и на публични места. Отнемано им е правото да притежават планините и долините, където още преди векове дедите им са пасли стадата си. През втората половина на 20-и век обаче усилията на народа да запази автентичността, традициите и ритуалите си най-после се увенчават с успех.

Днес езикът им се изучава в публичните училища, а пасищата на северните елени са обект на специална протекционистка политика. И развъждането им е запазено специално за саами. Представителите на народността имат свои медии – вестници и радио, провеждат собствена политика в районите, които населяват. В Швеция, Норвегия и Финландия дори си имат собствени парламенти.

В традиционните вярвания на пред-християнското общество саами се отличават три основни елемента: политеизъм, шаманизъм и анимизъм. Шаманът има особено важно място в обществото им. Днес са останали само отделни шамански ритуали, предимно такива за здраве.

Анимизмът се изразява във вярванията на саами, че всяко природно творение има душа – животните, растенията, дори скалите. Вярват в съществуването на множество духове и богове (политеизъм), които направляват природата по различни начини. Волята на боговете стига до хората с помощта на ноаидите. Това са шамани, които могат да се вселят в душата на животно, и така да осъществят връзка с боговете. А последните са викани винаги когато има голяма нужда от помощта им – по време на глад, болести, при лов.

Когато шаманът забие тъпана си, изпада в транс. И му се явява неговият дух-водач. Тъпанът на саами шамана не е случаен – изпъстрен е със символи и посредством тези символи ноаидите успяват да разчетат посланията на боговете. Всички изображения обаче са неизменно свързани с природата.

Когато дошли християнските мисионери, било наредено всички тъпани да бъдат изгорени, тъй като били “инструменти на дявола”. А духът-водач на шаманите бил набеден, че е не друго, а зъл дух. Днес руските и част от финландските саами са източноправославни християни, останалите са лютеранци.

Йоик – една от най-древните песенни традиции в Европа, която е съвсем жива и добре съхранена при саами. Казват, че ако искаш да заговориш някого по тези ширини, най-сигурният начин да имаш успех е чрез йоик. Това е най-красивото посвещение, което саами може да получи. Йоиците се посвещават на хора, животни, места или събития. Звуците или хармониите в мелодията се подбират така, че да описват най-добре “същността на обекта”, на който са посветени.

Как звучи йоик? Чуйте изпълнение на една от най-известните саами изпълнителки от Финландия – Улла Пирттиярви:

Гакти – носията на саами. Днес също се носи, но не във всекидневието, а главно на празници. По носията може да се разбере от кой регион е нейният притежател. И не само. Цветовете, мотивите, аксесоарите, дори кройката говорят не просто за района, а за това дали притежателят е женен или не, дори към кое семейство принадлежи. Гакти традиционно се изработва от еленска кожа, но се използват още вълна, памук и дори коприна.

Любимите цветове на саами са синьо, червено, жълто и зелено. Не случайно и флагът им е в такива краски. Кръгът на него представлява слънцето (в червено) и луната (в синьо). Това е един от най-често срещаните шамански символи.

Дуоджи – това е саамската дума за занаят. Сред традиционните занаяти са бродерията, обущарството, кожухарството, дърворезбата и изработката на ножове. И се пазят и развиват и днес. Въпреки всички открития и изобретения на съвременния свят, няма по-топла обувка от саамската, пълна със суха трева, с която ще се чувствате комфортно и при -40 градуса по Целзий.

Вижте още… за неподправеното северно очарование на Финландия – една от страните, където живеят саами