Историята на фрегатата и сала Медуза е драматична и вероятно ще ви остави без дъх. Ето какво се случва и каква е съдбата на техните пасажери.
Датата е 17 юни, годината 1816-а. Формация от няколко френски фрегати, сред които и фрегатата Медуза се отправят към бреговете на Сенегал. Ръководител на експедицията е Хуго Дюрой дьо Шаомарей. Неочаквано се извива страховита буря и фрегатата Медуза засяда в рифовете в близост до Карибските острови. Междувременно се разцепва и започва да се пълни с вода. За да се спасят, пътниците ѝ сковават огромен сал от дъските на фрегатата. Той е дълъг 20 и широк 7 метра. Близо 150 (в повечето източници се цитира бройката 147) от пътниците се качват на новопостроения сал Медуза с идеята да стигнат невредими дo брега, който е съвсем близо. Но съдбата им е подготвила коварна и зловеща изненада. Нова буря застига сала Медуза и го завлича навътре в морската шир. Запасите от храна и вода са малко и бързо свършват. Някои от пасажерите изпадат от сала и остават завинаги на дъното на Карибско море.
Следващите две седмици са кошмарни. Както за пътниците на фрегатата Медуза,
вече
прехвърлили се на сала Медуза
така и за човешката история изобщо. Във въздуха витае дух на ожесточение, омраза и нечувана жестокост. Гладът и жаждата буквално подлудяват корабокрушенците. Те започват да се избиват едни други, а победителите започват да се хранят с труповете на убитите. Канибализмът придобива нечувани размери. Има и ожесточена борба за по-безопасните места – край мачтата на сала. На борда му впоследствие остават едва 28 души. Сред тях са граф Александър Кореар и доктор Анри Савини, които по-късно написват книга за бруталното си преживяване на сала Медуза. Постепенно част от 28-те души също умират заради чудовищния глад, липсата на вода и страха за това, което се случва с тях. Много от пасажерите полудяват, някои се самоубиват, неспособни да понесат психически и физически тежката ситуация, в която се намират. Мнозина не вярват и не дочакват по една или друга причина спасението си.
Когато на 12-ия ден идват спасителите – екипажът на кораба Аргус, те заварват на борда на
сала Медуза едва 12 оцелели корабокрушенци
9 от тях са в критично състояние. Според някои източници оцелелите не били 12, а 15. Каквато и да е истината обаче, е факт, че от тях оцеляват само четирима.
Трагедията, разиграла се на сала Медуза е страховита и изправяща косите. Това е една голяма човешка трагедия, която е трудно да опишем с думи. Затова нека обърнем поглед към картината на известния френски художник Теодор Жерико, който с талантливата си четка изрисува картината Сала на Медуза или Потъването на Медуза. Тя отразява драматичната съдба на трагедията, случила се край африканските брегове. Картината става символ на случилото се и се превръща във всепризнат световен шедьовър. За първи път е показана от своя автор през 1819-а година. От една страна тя е приета с голям възторг, но не липсват и критици, според които е неуместно един толкова тежък момент да бъде претворен в произведение на изкуството.
Интересен факт е, че случаят с фрегатата и сала Медуза са набързо потулени от френските власти. Затова и информацията, която имаме за тях е оскъдна.
Вижте още: Вайълет Джесоп: Историята на една корабокрушенка
