Горчат, по дяволите! Не трябваше да става така! Беше огромна, но се борих до последно. Гледах нагоре, встрани… Очите ми бяха така ококорени, все едно пред мен се случва ядрена експлозия.
“Не мигай, за Бога! Не мигай!”
Не издържах. Капна. Сълза предателка. Отприщи порой. Сега няма да мога да спра половин час. Добре, че още няма никого тук…
Горчат. Някъде в мен боли много. Крещя, макар че не проронвам и звук. Крещя… когато не крещя.
Яд ме е. Наистина се съпротивлявах.
Ако мама беше тук, щеше да каже: “Поплачи си, моето момиче! Сълзите смазват душата.” Аз ли не знам. Фабрика за “смазка” мога да отворя. И то за различни видове.
Най обичам, когато са сладки, защото
плача от радост или от любов
Тихичко. Безмълвно. Бавно. Сълзите идват, когато думите не стигат.
Усмихвам се със зачервени очи и плача. Знам, че е нелепо, но не се срамувам. Тогава съм красива. Много…
Когато нямат вкус, или се смея до припадък, или се проявявам като класическа ревла – плача на филм, на книга, на песен. Мога и ей така, привидно без причина. Тогава нещо някъде в мен се пробужда – необяснима емоция, каприз на сърцето, игра на ума… И се плъзва по бузата. Една-едничка безименна сълза.
Когато съм тъжна, сълзите са солени
Падат от външните ъгли на очите една след друга. От солта лицето сърби. Не ги преглъщам, не смея дори да ги опитам. Страх ме е това, което излиза с тях, да не се върне обратно. Не искам да плача отново за едно и също нещо. Случвало се е, струва ми се нечестно към мен.
А сега, изведнъж – това. И горчи, и боли. Неизказаното ме дави. Знае си онова отвътре, че по друг начин няма да го пусна, и ме саботира със сълзи. Уж беше от студа и вятъра навън. Глупости! От студ се плаче само когато е вътре в теб. Аз ли не знам – колко пъти съм молила сълзите да ме сгреят, да смажат вътрешния механизъм. Стигаха само до клепачите и нито микрон по-напред.
Най тежи, когато не могат да излязат. Как само болят клепачите от сълзи, които не потичат. И колко горчилка се трупа. Мигаш ли мигаш, но нищо. Корава душа!
Добре, че днес всички закъсняват!
Преди години си обещах, че никой никога няма да ме види да плача. И ги опитвах скришно и сама. Затова познавам вкуса им. Сигурна бях, че ако наруша обещанието, нищо вече няма да е същото. И не е. Затова ще запазя няколко за довечера – да ги опиташ и ти. И да смажеш душата ми… с целувка.
