Санторини: Най-красивият действащ вулкан до България

Това е може би мястото, което ме е впечатлило най-много от всичко досега. Остров, но не като другите, а от изстинала лава. Слой върху слой, в черно, червено и кафяво. А най-отгоре е пемзата – същата,  с която е построен Суецкият канал. Част от калдера – островите в групата Санторини ограждат пропаднал кратер на действащ вулкан, който кратер е пълен с морска вода. Подава се само върхът на вулкана, по който се виждат остатъците от последните изригвания.

Вълните обливат въглените от изстиналата лава и се замисляш колко вълнуващо би било да зърнеш стълб издигащ се дим. Но в същото време се молиш това да не става. После, докато автобусът от пристанището те отвежда навътре в острова, чуваш, че историята на Санторини е вероятната вдъхновителка на легендите за Атлантида и Ноевия ковчег. И докато кръвта ти се смразява от детайлите около едно от най-зловещите изригвания на вулкан в човешката история, пристигаш на приказно място

селцето Ия – най-сниманото в Гърция

Какъвто и аматьор да си, колкото и слаба да е техниката ти, от това място неминуемо си тръгваш с изумителни фотографии. И ти се иска някой ден да се върнеш, ако може дори за повече време… Пътуване до Санторини не се забравя, в това съм убедена!

Заедно с Анафи, Санторини е най-южният от Цикладските острови в Гърция, на около 100 км северно от Крит. Съставен е от 3 острова – големият и основен остров Тира, по-малкият Тиразия и съвсем малкият (буквално само скала, подаваща се от водата) Аспрониси. Ако бъдат свързани, ще се получи кръг, в средата на който се издига кратерът на действащия вулкан Неа Камени, а непосредствено до него има още един на вече затихналия Палеа Камени. Около тях в калдерата морето е буквално бездънно – цели 380 метра дълбочина. И освен това водата е порядъчно… топла. Както казват екскурзоводите на острова:

“в калдерата риби няма – ако сгрешат да навлязат там, ще стигнат бързо до нас във вид на супа…”

В текста за най-драматичните вулканични изригвания в човешката история (кликни на цветния текст, за да прочетеш отново – бел.ред.) вече разказахме историята на активността на този вулкан. Вкратце ще припомним само, че когато през 1636 г.пр.н.е. изригва вече затихналият Палеа Камени, това е било все още кръгъл остров. Тогава кратерът се срутва, а с него и над 84 кв. км. земя, която днес лежи на дъното на морето. Мощта на получения взрив трябва да е била като тази на няколко стотин атомни бомби в интервал от секунда, а звукът е бил чут чак в Норвегия.

Цялото Егейско море било покрито от огромен черен облак от пушек и пепел

Формирала се огромна вълна цунами с височина над 100-150 метра, която със скорост от 350 км/ч за по-малко от половин час достигнала остров Крит и, по мнението на много историци, унищожила минойската цивилизация (още за един от дворците на тази цивилизация в текста за Лабиринта на Минотавъра).

Тогавашните жители на Санторини всъщност били част от същата тази минойска цивилизация. Наричали острова си „кръглия“ и „най–хубавия“. Знаели са как да строят двуетажни къщи, да обработват земята, да отглеждат маслини и да пресоват зехтин. Отглеждали кози, от млякото правели сирене. Били изключителни рибари и корабоплаватели. Украсявали изящно керамиката, къщите и самите себе си. Цветовете, с които рисували, били ярки и с изключително качество, което ги е запазило до наши дни. Рисунките са майсторски изработки, свидетелства за развита в културно отношение цивилизация.

За да се добие по-пълна представа за начина на живот на тези хора, трябва да се посети Акротири – град, който подобно на Помпей, бива изравян от пемзата. Основната разлика между двата обаче е, че в Акротири не са открити никакви кости – нито на хора, нито на животни и това кара учените да мислят, че преди фаталното изригване на вулкана, е имало серия от силни земни трусове и вероятно хората са опитали да се евакуират по море.

Какво се е случило с тях – никой не знае

В нито един древен текст не са описани тези събития, макар днес да е ясно точно какво се е случило. Възможно е обаче тази история да е родила митове. Най-известните сред тях са тези за Атлантида и Ноевия ковчег. Митологията разказва още за Девкалион и Пира (единствените оцелели при наводнението, изпратено от Зевс, за да накаже хората). Да не забравяме и за гнева на Посейдон, когато загубил съревнованието с Атина Палада относно това кой да е покровителят на града Атина.

След прочутото чудовищно изригване, животът на острова се възстановява, а заедно с новите му жители, развитие продължава да търпи и вулканът. Така например само в периода от около 200 г.пр.н.е. до 1950 г. е имало поне 14 изригвания. Подробно е описано изригването от септември 1650 г., което става на 6,5 км североизточно от острова, извън калдерата. Първо мощен трус разтърсил острова. Къщите се люлеели насам-натам като бебешки люлки. След това на изток хората видели пламъци, обгърнати от гъсти облаци дим, излизащи от морето.

Морето ръмжало заплашително, земята треперела, а въздухът сякаш бил подпален. Гъста серна пара излизала на талази от дълбините и се издигала като черни облаци към небесата. Тогава внезапно облаците се подпалвали, светкавици пресичали небето, разразила се гръмотевична буря, която заемала най-причудливи форми. А после от бездната към небесата полетели огромни каменни късове. Един от тях, паднал в поле на острова,

не можел да бъде преместен от цели 40 човека

Става ясно, че този вулкан изобщо не е безобиден. Но тъй като активността му се наблюдава сериозно, в наши дни той се е превърнал в основна туристическа атракция, по която можеш да се разходиш. Последното изригване до момента е през 1950 г.

Но да се върнем от страховитото минало в лежерно-романтичното настояще на Санторини. Населението му е около 11-12 000 души, а всяка година се посещава от над 500 000 туристи. Привличат ги уникалният пейзаж, различният релеф, изключително впечатляващият облик на селцата на острова, романтиката на залезите, изумителната близост на вулкана в може би

най-известната в света калдера, легендите, свързани с историята на Санторини

От страната на вулкана островът е скалист и стръмен, а от другата страна е полегат. Климатът на острова е средиземноморски, но през лятото може да бъде изключително горещо. Както казват екскурзоводите:

“Ако на другите острови е 30 градуса през деня и духа вятър, тук са поне 40. Ние гърците се крием в домовете си – пещери, прокопани направо в скалите. А на жегата оставяме да се мотаят само туристите”.

Зимите са също меки и приятни, със средна температура около 10 градуса Целзий. Тогава се случва да вали дъжд, докато летата са съвсем сухи. На острова почти няма водоизточници, с изключение на няколко извора. Затова дъждовната вода се събира в специални контейнери, които задоволяват ежедневните нужди на хората през лятото.

Земята на Санторини е изключително плодородна

По целия остров могат да се видят ниски лозови насаждения – тук се отглежда и известният сорт Никтери, от който се прави изключително вино. На Санторини се отглеждат също малки, но много сладки домати, а местният фасул Фава е много популярен с качествата си, макар да е по-малък от изсушено грахово зърно.

Най-посещаваните от туристите населени места на острова са главният град Тира и кукленското селце Ия в северната част. Една от основните атракции на Тира, са

керваните с магарета

Дълги години санторинци живеели във високите части на острова, препитавайки се основно със земеделие и животновъдство. Основното им транспортно средство, както и помощник в работата, било магарето. Мулетарите и до ден днешен са една от най-големите гилдии на острова. Когато през миналия век започва изграждането на лифт от старото пристанище до центъра на селището, се поставя сериозно въпросът за поминъка на мулетарите, както и за запазването на традицията. И се взима решение част от постъпленията на лифта да се отчисляват за собствениците на магаретата.

Архитектурата също е специфична и много впечатляваща. Много от къщите са буквално вкопани в терена, както вече стана ясно. Това до голяма степен се дължи на неговата специфика. Но също така на липсата на строителни материали, както и на изключително трудното им транспортиране. В крайна сметка се получава една чудна картинка, сякаш нарисувана от Салвадор Дали. В Тира и Ия всичко е толкова гъсто застроено, че неминуемо ти минава през ум какво ли ще правиш, ако се изгубиш и не стигнеш навреме за автобуса, който ще те върне на пристанището?

Съвет на екскурзовод с характерното гръцко чувство за хумор в такива случаи:

“Пийте узо. Много узо. Да забравите кои сте и къде сте. В крайна сметка – във вулкан сте. По-голям повод за паника от този – здраве му кажи”.

Накъдето и да се завъртиш, погледът спира на накацалите по стръмните склонове бели къщички тип бункери, а сред тях синеят куполите на църквите. Те са много и все едно дали католически или православни, отразяват местната традиция и перфектно се вписват в общия пейзаж. А от другата страна на острова има много дупки – входовете към жилищата на местното население.

Между другото, къщичките не са били винаги бели. Това е тенденция едва от последните няколко десетилетия – след края на Втората световна война. Преди това всичко е било в бриково-кафяви цветове. И това спасило острова от бомбардировки, защото погледнат отгоре, изглеждал пуст и необитаем.

По залез слънце напускаме това магично място, осъзнали, че макар и един ден там ни е направил една идея по-… смирени. Пред силата на природата и пред мъжеството на хората, които въпреки най-страшните катаклизми намират сили да се върнат и да продължат напред.

Вижте още историята за намиращия се наблизо център на минойската цивилизация – остров Крит и дворецът в Кносос