Има изкушения, на които трудно можем да устоим. Шоколадът например. Какво ще видим обаче, ако погледнем отвъд удоволствието, което той носи на сетивата ни? Ще видим труд и съвременно робство. Нищета, бедност, глад, експлоатация, трафик на хора и деца. И над всичко това ще видим безграничната човешка алчност…
Над 21 млн. души в световен мащаб са жертва на принудителен труд. Някои от тях работят при ужасни условия на какаови, бананови и палмови плантации, докато други печелят от техния робски труд и желанието да си доставим още една мъничка наслада… Вижте три конкретни примера, които показват, че днес робство все още има!
Палмово масло
Ще започна с пояснението, че палмовото масло се съдържа почти във всичко – от червила и козметика до сладоледи и бисквитки. Най-големите плантации на палмово масло са в Малайзия и Индонезия. Хората, работещи на плантациите в Малайзия, най-често са емигранти от Бангладеш, Тайланд, Индонезия. Те идват тук, надявайки се да си осигурят по-висок доход. Но вместо това биват експлоатирани.
Трудят се понякога с години без заплащане – на практика
вид съвременно робство…
Обикновено не само работят на плантациите, но и живеят около тях. Поставени при такива условия, те нямат избор. Зависими са изцяло от работодателите си, чийто приоритет е печалбата.
Работниците са затворени. Роби. Хора без самоличност – отнемат им документите, щом постъпят на работа. Някои от тях се опитват да избягат. Повечето не успяват. Онези, които все пак успеят, попадат в ръцете на полицията. А основната задача на полицията не е да им съдейства. Нито да им помогне. А да ги върне обратно в плантациите.
Имигрантите, които все пак не попадат на “органите на реда”, не са в състояние да си намерят законна работа. Ето защо те са принудени да работят отново нещо ниско платено, често в по-малки и независими насаждения. И в повечето случаи отново се озовават в омагьосания кръг на непосилен труд без или почти без заплащане.
Но това не е всичко! Освен, че имигранти работят при подобни условия, редом с тях много често се трудят и децата им. В Индонезия доходът на глава от населението е много нисък, ето защо рамо до рамо с чужденците на плантациите са и местните. За да успеят семействата да си подсигурят някакви поне минимални доходи, много често се налага да се включват и децата.
По официални данни 60% от тези работещи деца са на възраст между 6 и 10 г. Повечето от тях се раждат именно там, след като родителите им са дошли да търсят по-високи доходи. Това са деца, които още преди зачеването си са обречени… На тях никоя страна не предоставя гражданство. Резултатът – не живот, а робство.
Без възможност за образование, те от съвсем малки започват работа на насажденията, за да помогнат на членовете на семейството, при спазването на високи квоти, определени от ръководството на плантацията.
Банани
Едни от най-големите износители на банани в света са Коста Рика, Гватемала, Еквадор. Все бедни страни. Факт, който сам по себе си намеква за робските условия на труд.
Минималното заплащане, което получават работниците в плантациите, не е достатъчно за покриване на ежедневните им разходи.
Макар, че заплатите са ниски, компаниите допълнително експлоатират хората с краткосрочните договори, които ги принуждават да подписват. Пример за подобни договори са сключените между двете най-известни и големи компании (и марки) Del Monte и Dole и работниците. Тези фирми са освободили хиляди служители, за да ги наемат отново на нови договори, но този път с по-дълги работни часове, както и намалено с 30% – 40% заплащане.
Прочетете още… и за децата роби на Швейцария
Ситуацията тук е напълно идентична с описаната по-горе в Малайзия. И тук парите, изкарвани от родителите са напълно недостатъчни за покриване на всички разходи, затова се налага и децата да ходят на работа. Те (някои от които на възраст от около 8 години) извършват тежък физически труд, боравят свободно с мачете, пренасят продукти. Всичко това се извършва при липса на елементарни хигиенни условия, липса на санитарни възли и труден достъп до питейна вода.
Работниците са изложени на въздействието на химикали и пестициди, с които се обработват насажденията, без каквито и да е предпазни средства. Дори само при краткосрочно излагане се наблюдават негативни реакции на организма. За дългосрочните последици за здравето може само да се гадае…
Какао
Шоколадът – онова неустоимото удоволствие, което се заплаща с цената на експлоатацията на хора и трафика на деца…
Основно какаото се отглежда в Африка и Южна Америка. А само Кот д‘Ивоар произвежда около 48% от какаото в световен мащаб. През 2001 г. най-големите производители на шоколад подписват споразумение, че след 2008 г. (цели 7 години по-късно!)
детският труд ще бъде забранен
в какаовата индустрия. Компаниите, произвеждащи шоколад, са наясно с този проблем. А през 2010 г. светът също се запознава с него. Тогава се снима документалния филм The dark side of Chocolate. Филмът разкрива начините, по които трафикантите прекарват деца от Мали и други страни в Кот д‘Ивоар. И показва на света децата, живеещи в робство.
По това време цената за едно дете е около 230 евро. Но какво получава то? Нищо! Нито заплащане. Нито хуманно отношение. Това са деца, принадлежащи на някого. Без бъдеще. Лишени от избор. Деца в робство… Докато какаовата индустрия в Кот д‘Ивоар е оценена на около 60 млрд. паунда годишно…
Много от децата са на възраст между 11 и 15 години. Разказват, че ако откажат да работят или не го правят достатъчно бързо, са малтретирани. Мнозина от тях искат да избягат. Но малко са онези, които успяват.
Компаниите, изнасящи какаото, отричат
съществуването на подобен проблем
Правителството на Кот д‘Ивоар признава, че съществува, но заявява, че се бори срещу него. Доклад от 2015 г. показва, че някои големи компании, като Нестле, правят опити да се преборят с детския труд. Факт е обаче, че тези опити са недостатъчни. А трафикът на деца все още продължава…
Факти, които неизбежно карат запознатите с тях да си задават въпроса колко са сладки подобни удоволствия, заради които човешката алчност съсипва животи.
