Сещате ли се от първия път какво означава думата ритуалчик? Не, няма да ви подсказвам. Ще ви запозная с един такъв. Който ще ви накара да се усмихнете – най-малкото, защото млади хора като нея не просто имат желание да се захванат с такава работа, а мечтаят за това!
Това е Цвети и е ритуалчик
Тя посвещава влюбените в (гражданското) тайнство на брака и им задава онзи въпрос, на който всички са отишли да отговорят с Да. От малко повече от година това е третият работен ангажимент, който 30-годишната софиянка е поела. Освен като ритуалчик, Цветелина Цветанова работи като редактор в телевизионни предавания и e специалист Връзки с обществеността в община Божурище.
И да. Цвети изобщо не пасва на представата ни за жената, която извършва този ритуал. Ето какво може да накара една българка не просто да мечтае, но и да сбъдне тази своя мечта да бракосъчетава младите у нас.
Цвети, как, защо и кога реши, че искаш да венчаваш млади двойки?
За мен Любовта е всичко. Най-ценното, светлината в моя живот, онзи невидим водач, който те кара да се чувстваш жив, ценен, вълшебен и способен да създаваш малки и големи добрини всеки ден. Тази Обич/Любов към самата Любов, трябваше да има ясно отражение в живота ми с истинска стойност. Законна!
Имах нужда да предавам тези чувства на хората и да ги вричам в святост и споделеност. Да им пожелавам един чист път в общия им свят, които ще бъде труден на моменти, нелек, но винаги длан в длан преплетени техните светове.
Какво ти беше нужно, за да станеш ритуалчик?
Аз съм служител на община Божурище и като такъв съм представител на местната власт. Работя в прекрасен екип с назначено длъжностно лице, което подготвя документално ритуала, с права и правомощия, делегирани от кмета. След това идва и моята роля, аз съм ритуалчик. Това е лицето, което бракосъчетава двойките, желаещи законно да встъпят в брак и да създадат законно семейство с всички права и задължения, произтичащи от моралните и законовите норми.
Лесно ли си намери работа като ритуалчик?
Не ми беше трудно, никак дори. Хората, които ме познават, знаят, че това е една от най-добрите роли в живота ми. Приляга ми, играя я от сърце и никога не преигравам.
Колко двойки си венчала досега?
Бракосъчетавам от една година. За тази година, щастливо венчаните двойки са около 25.
Двойката, която ще запомниш с нещо различно?
Помня всички двойки, помня ги с определени детайли. Голямо щастие бе за мен, когато омъжих моя съученичка от детската градина. Спяхме креватче до креватче, а в онзи момент станах човекът, когото тя и съпругът ú ще помнят с онзи въпрос: “А Вие, вземате ли… за свой/своя законен/на съпруг/съпруга?” До онзи миг, те не знаеха кой ще ги жени, нито пък аз знаех, че това е тя.
Как реагира като те видя и разпозна?
Беше стъписана, не можеше да повярва, че това съм аз и съм там. Беше много мило.
Разбира се, има и странни мигове. Една от двойките специално ме предупреди, че не желае показност, целувки, Горчиво и мили думи за вричане. Така разказано, някой би си помислил, че това не е брак по обич, но всъщност, тези хора имаха вече родена рожбичка. Различни хора, различни желания… Всъщност това е техният единствен официален миг, усещането е тяхно и значимостта му е пречупена през тяхната призма.
Ако се чудите защо се женят хората, няколко готини хлапета ще ви дадат своите отговори…
Обикновено, когато чуем за жената от Гражданското, повечето от нас си представят леличка с монотонен глас, големи букли и тържествено каменно изражение като на фараон… Как реагират хората като разберат, че ти не си такава и особено, когато те видят?
Доста приятно им става. Старая се винаги да бъда щастлива, усмихната и зареждаща. Влагам цялото си сърце и енергия, защото вярвам, че това, което им предам, това ще носят по семейния им път.
Най-важното нещо в този момент
е да предразположиш двойката, защото притеснението в тях е по-голямо от щастието. Важно е да имаш умението да оцениш каква двойка седи срещу теб и да прецениш как да водиш събитието. Да се съобразиш с чувствата им и да подариш най-доброто в този миг, все пак е незабравим, който за някои остава и единствен от това естество.
Има ли момент от речта ти, в който ти е идвало да се разплачеш… или пък разсмееш?
Няма случай, в който да не ми се насълзят очите, обикновено ако има разчувствали се, а това ме умилява още повече, докосва цялото ми същество. В ритуала, при поставянето на брачните пръстени, “карам” младоженците да се вричат един на друг, повтаряйки след мен стихчета от най-нежните творби.
Усмивки има винаги
Няма как без тях. Това е техният ден, денят на щастието, най-големият ден на взаимната им обич. Трябва да има от всичко по малко, за да знаят, че именно тези чувства ще ги придружават по общия им семеен път.
Можеш ли да бъдеш креативен и да вложиш от себе си в текста за венчавката или трябва да се придържаш към стандартен такъв?
Можеш да проявяваш креативност с текста, разбира се. Стандартният текст е законният, тоест – задължителните въпроси, които формират брака. Всичко останало е чувство и желанието на хората.
Има ли и други много млади българки, които като теб извършват този ритуал?
Надявам се. За съжаление аз не познавам такива. Но всички дами, които го правят и познавам, са съвършени чучулиги, разтапят, заради тях си заслужава да се венчаеш!
Нека има обич и всеки да вярва, че за него има друг и той е и ще бъде Любов!
“Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш в утро измито
от горестна чиста сълза.Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.”
