Преди години известният американски социолог и политолог Самюъл Хънтингтън създаде концепцията за сблъсъка на цивилизациите.
В прочутата си едноименна книга от 1996 г. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред той обръща специално внимание на конфликта между християнството и исляма.
В Lifebites.bg решихме да си припомним някои от тезите на Хънтингтън:
„Ислямът е единствената цивилизация, поставяла под съмнение оцеляването на Запада и тя е правила това поне два пъти“, казва американският политолог. И допълва, че
сблъсъкът се дължи не само на очевидните различия,
но и на изключително важните прилики между тези две религии
От една страна, и християнството, и ислямът са монотеистични религии. В тях вярата е в единствен Бог, а мисленето за света минава през противопоставянето „ние-те“.
И двете религии претендират, че са „носители на единствената истинна вяра, към която трябва да се приобщят всички хора“.
Те са още „мисионерски, водени от убеждението, че техните привърженици имат задължението да обръщат невярващите в единствената истинна вяра“. Доказателства за това в историята колкото щеш. От кръстоносните походи през драматичното помюсюлманчване по нашите земи и се стигне до брутализма на ставащото днес.
Както казва Хънтингтън, „паралелните идеи за „кръстоносен поход“ и за „джихад“ не само си приличат, но и отличават тези две вероизповедания от всички останали големи световни религии“.
И добавя, че „степента на насилственост на конфликтите в историята се влияе от демографския растеж и спад, от икономическото развитие, от техническия прогрес и от степента на религиозна ангажираност“.
Хънтингтън обръща внимание, че още в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век “рязко се
понижава толерантността към другия
както в мюсюлманските, така и в християнските общества“. Сред причините за това той посочва:
– Големия прираст на мюсюлманското население, който води със себе си голям брой безработни и недоволни млади хора.
– Забелязва се ислямско възраждане. То връща на мюсюлманите “вярата в уникалния характер и ценността на тяхната цивилизация в сравнение с тези на Запада“.
– Редом с това постоянната намеса на западните страни в конфликти в мюсюлманския свят и стремежа им да наложат като универсални в света ценностите и институциите си, предизвикват възмущението на мюсюлманите. И дават почва за процъфтяване на екстремистки движения и групировки.
– В същото време, контактите между двата свята са все по-засилени, смесени. Това стимулира търсенето на идентичност и различие от другите у всяка от двете страни.
– И още нещо важно. “Провалът на комунизма премахна общия за Запада и за исляма враг и превърна всеки от тях в голямата потенциална заплаха за другия“.
Следствието от всичко това: “Мюсюлманите се страхуват от западната мощ, от заплахата, която тя представлява за тяхното общество и тяхната вяра и негодуват срещу нея.
Те схващат западната култура като материалистична
корумпирана, упадъчна и неморална. Освен това я намират за съблазнителна и поради това наблягат още повече на нуждата да се отхвърли влиянието ѝ върху техния начин на живот“.
На фона на все по-силните антизападни настроения сред мюсюлманите, на Запад все повече нараства безпокойството от “ислямската заплаха, предизвикано предимно от мюсюлманския екстремизъм. На исляма се гледа като на
източник на разпространение на ядрено оръжие и на тероризъм
А от страна на Европа – и като източник на нежелани мигранти“.
“Основният проблем на Запада не е ислямският фундаментализъм. Той е ислямът, една различна цивилизация, чието население е убедено в превъзходството на своята култура и е обхванато от мания за малоценността на своята мощ. Проблемът за исляма не е ЦРУ или Министерството на отбраната на САЩ. Той е Западът, една различна цивилизация, чието население е убедено в универсалността на своята култура. И вярва, че неговата доминираща, макар и западаща мощ му вменява в дълг да разпространява западната култура в целия свят”. Така обобщава Самюъл Хънтингтън в прочутия си труд за сблъсъка на цивилизациите.
