Непознати маршрути: Овча Могила

В сърцето на Дунавската равнина на почти 80 метра надморска височина кротко се е сгушило село Овча Могила. На стъпка от Свищов, Павликени и Левски.

Навремето в пространството е циркулирала идеята селото да се превърне в град. Дори има картички с надпис град Овча Могила, печатарите изпреварили събитията.

Как влак не стигна до селото

Друга легенда твърди, че някога тук е трябвало да минава железопътна линия, но селото се опълчило “Ще ни гази влакът патките!“ . И поради тази причина гарата е в съседното село Морава, което също си струва да се види, но за него ще ви разкажа друг път.

Заводът

Един от заводите за керемиди в България се намира накрай селото.

Ако имате селска тоалетна или стар покрив, почти сигурно е, че сместта за тях се е омесвала именно в това селце

Както може да се досетите – заводът е отдавна мъртъв, но все още струващ си да бъде видян – огромен, подобно безкраен влак железен титан, който е заобиколен от нивя, ливади, могили, изпълнен с тъга и изоставеност.

Струваше си да бъде видян. Металните му кости се разпарчадисват и потъват в небитието.

Овчомогилчани

Хората там са около 1500 – северни, мили, топли и усмихнати.

Помните ли, когато бабите заговарят с „Ти на кого си момиче/момче?“, тук все още го има.

В най-лошия случай ще ви удостоят с поглед, изразяващ същото. Може да размените някоя дума с хората, ще ги ощастливите!

Селото е известно със:

1. Специализираната болница за рехабилитация (или както си я наричаме Санаториума), където може да се възползвате от гордостта на селото – минералната вода. Една ехинацея на здравето и лековитостта. Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат – травматични и периферна нервна система

2. Могилата е покрита с лешници и непременно трябва да я посетите, да постоите на билото ú и да се насладите на гледката. В подножието ú има мост, чешма и кротко пасящи животинки. Казвайки чешма – донесете и изперете килимите и дрехите си на една от пръснатите из селото чешми, общо около 4-5 на брой. Гумени ботуши, домашен сапун и всичко светва!

3. Читалището (едно от първите неща, които виждаш, пристигайки в селото) е живителната сила, която носи звучното име “Съзнателност“ и което си има всичко, за да

                    утолява жаждата за изкуство, култура, наука

В сградата на читалището се намира и библиотеката, която е късче рай за всички, обичащи книгите.

Не пропускайте да обуете чехлите, предоставени пред вратата, преди да прекрачите тази светиня – нима това не е уважение към книгите и авторите?

4. Таралежка, не е бонбон, а още една могила, осеяна с древни надгробни плочи, които съвсем деликатно са накацали тук-там.

Това е мястото, което открива гледка към… целия свят!!!

5. Сборът, да , правилно чухте – СБО-РЪТ, никакъв събор. Той се провежда всяка първа събота на месец септември и е един панаир на умилението. Ако искате населеност – това е моментът да дойдете тук.

Село на име Вашето

Тук има всичко, което желае човек, за да почине спокойно и да се наслади на природа и носталгия.

Нотка комунизъм, щипка ТКЗС,

една идея ретрост, лъжичка провинция и много тъга

която кротко царува из запустелите къщи на отлетелите от гнездото си (тук, заради името е по-удачно да кажа кошара) хора.

Самодиви

Според поверието има няколко места в селото, където нощем се показвали самодиви. Казват, че просто трябва да минеш край тях – безмълвен, за да не ти сторят зло.

Залез в селото

Не пропускайте Кариерата – малко езеро в края на селото. Потърсете гръмотевици по варовиковите стени – малките, сякаш стъклени куршумчета, които са природна мистерия!

Черквата в селото, чиито камбани огласят селото по Великден или за да събуди задрямалите хора с въпроса “За кого бие камбаната днес?”

Центърът на селото

Добре дошли в село Овча Могила. Изпийте напитка на центъра (на съвсем малки цени) или в някое от околните кафенца, питиепродавници. Порадвайте се на Оазиса, наречен парк точно до площада. Прочетете любимата си книга в читалището. Купете си вестника, който обичате. Ако окъснеете, пренощувайте в хотелчето “При Сарача“.

Напълнете си минерална вода, оставете болежките да бъдат отмити, изкъпете се в градската баня, обиколете улиците и се почувствайте като във вашето си село.

Казват, че човек посетил селото, винаги се завръща…