Бронте Кънтри (от английски: Страната на Бронте) – така наричат в Англия брулените хълмове на запад от Брадфорд. В сгушеното между тях градче Хауърт са отраснали едни от най-забележителните сестри в британската литература: Шарлот, Емили и Ан Бронте.
Забележителни, защото тези три дами намират начин книгите им да стигнат до книжарниците във времена, в които е било считано за неблагоприлично жени да се занимават с литература.
Тези три дами отказват да се омъжат на всяка цена за когото и да е. Дъщери на свещеник във Викторианска Англия,
сестрите Бронте имали трудната съдба
да са твърде образовани, за да бъдат съпруги на обикновени фермери, но и твърде бедни, за да бъдат ухажвани от благородници. Най-честата участ на момичетата като тях била брак със свещеник или учител. Или пък животът без брак, но с професия – на учителка или гувернантка.
Ала точно тези три дами нямали намерение да работят за други. Мечтаели да отворят собствено училище. Мечтата им остава неосъществена. Защото на тези три дами им се налага да се грижат за единствения си брат. Вместо той да се грижи за тях. Въпреки това не изричат и една лоша дума за неговото пиянство.
Баща им – ирландецът Патрик Бронте, пристига в Англия, назначен като енорийски свещеник в Хауърт,
заедно с петте си дъщери
и един-единствен син. Прави всичко, за да бъде семейството му прието от англичаните. И то – в години, в които по вратите на много квартири и заведения били окачвани табели:
“Забранено за негри и ирландци”
Пасторът, който губи съпругата си заради рак и се озовава пред изпитанието сам да възпитава децата си, от рано осъзнава, че единственият шанс за дъщерите му да се издържат сами, в случай че не се омъжат, е да са добре образовани, за да могат да работят.
Изпраща ги в девическото училище в Кован Бридж, Ланкшир. Но условията там са толкова мизерни, че първите му две деца умират от туберкулоза. Болест, която тепърва ще очерня
дните на семейство Бронте
По-късно Шарлот споделя, че девическото училище е нанесло огромни щети върху здравето ѝ, психическо и физическо. И го използва за прототип на училището, което описва в своя бестселър Джейн Еър.
След като погребват първите си две сестри, момичетата са прибрани от баща си у дома. Там грижите за тях поема сестрата на покойната им майка. Неомъжена и без деца, леля Елизабет идва от Южна Англия, където животът тогава е съвсем различен от този в Йоркшир. Манталитетът, интелектът, освободеността ѝ оказват огромно влияние върху бъдещите писателки Бронте.
Бащата Патрик пък се фокусира върху възпитанието на единствения си син, с надеждата, че той ще е бъдещият му заместник в църквата. Момчето,
макар и талантлив художник
се пропива и харчи малкото семейни пари по местните кръчми. На него дължим обаче най-достоверния портрет на трите Бронте.
Още като малки, тяхно любимо занимание е четенето на книгите от бащината библиотека. Поради липсата на играчки и деца наоколо, с които да играят (семейството на пастора живеело доста изолирано), момичетата започват да си сътворяват измислени кралства и несъществуващи светове.
Постепенно историите им придобиват по-завършен вид. И през 1846 г. Шарлот, Емили и Ан със собствени средства финансират издаването на авторски сборник със стихове. Инициативата е на Шарлот.
Най-голямата от сестрите Бронте
след смъртта на първите две, тя е строга наставница и творчески критик на Емили и Ан. Тъкмо по нейно предложение трите се подписват като мъже – с псевдонимите Кюрър, Елис Бел и Актън. Признават, че са жени доста по-късно.
“Разбира се, че няма да използваме истинските си имена. Трябва да сме невидими”
– казва Шарлот в сцена от филм на BBC за сестрите Бронте, озаглавен To Walk Invisible.
Макар мъжките имена да били техният едничък шанс за издаване, сборникът продава едва две копия. Но това не отказва сестрите Бронте от писането. Започват да работят върху първите си романи и изпращат три ръкописа до лондонски издателства.
Пакетът Бронте включвал Учителят на Шарлот, Агнес Грей на Ан и Брулени Хълмове на Емили. Първата книгата на Шарлот не е одобрена, така че тя скорострелно написва втория си роман – Джейн Еър. Той мигновено е одобрен и издаден веднага, още преди вече одобрените романи на другите две сестри, превръщайки се в бестселър.
А след излизането по книжарниците и на Брулени Хълмове, определян от критиците като поетичен роман, Джейн Еър влиза с него в
оспорвана конкуренция
Представете си за момент какво означавало това за Викторианска Англия! Период, в който след сватбата всичките притежания на една жена стават собственост на съпруга ѝ. И в който липсата на материално състояние изтласква всеки отвъд периферията на доброто общество.
В такива години се появява гувернантката Джейн Еър, която се омъжва за господаря на имението. Ражда се и историята за брулените хълмове, където един осиновен син се влюбва в заварената си сестра и съсипва живота ѝ, а после изкупува всичко, което някога му е пречело да е негова.
Нищо чудно, че Шарлот е нарочена за
малката английска Жана д’Арк
Определението е на Уилям Текери, голям литературен авторитет на онова време. Благодарение на покровителството му Шарлот Бронте пробива в лондонските литературни среди.
“Страстно, малко, жадно за живот създание, храбро, трепетно! Като чета романите ѝ, се досещам как живее и разбирам, че повече от славата и всички други небесни съкровища тя би искала някой да я обича и тя да обича него”
– казва за Шарлот Текери. Съвременниците им я описват като жена с остър ум, особено добре възпитана, дълбоко емоционална. Доказателство за последното са и нейните писма до премълчаваната ѝ любов – белгиеца Константин Хегер.
Жененият преподавател е съпруг на собственичката на училището за гувернантки, в което са изпратени да се обучават Шарлот и Емили. Той така и не отвръща на чувствата на бъдещата писателка. Нито на писмата ѝ. Смята се, че първият ѝ роман – Учителят, е вдъхновен от тази
нещастна любов
Публикуван чак две години след смъртта ѝ, той обаче остава в сянката на Джейн Еър. След бестселъра си Шарлот издава още два романа, но губи най-близките си хора. Умират и Ан, и Емили, и техният брат. На самата Шарлот също ѝ остават броени години живот, макар още да не го знае.
Преди смъртта си ще успее да се омъжи – за помощника на баща ѝ Артър Бел Никълс, който е влюбен в нея отдавна, но с години таял чувствата си. Няма и месец преди 39-ия ѝ рожден ден, който щяла да отбележи на 21 април, Шарлот, бременна от своя съпруг, умира заедно с нероденото им дете.
Баща ѝ, ирландецът Патрик Бронте, който е дал всичко, за да утвърди семейството си на чужда земя, остава сам. Без деца, без внуци, без продължение на фамилията. Но пък с име, което днес е познато по цял свят. И е считано за класика тъкмо на английската литература.
