Склонни сме да чистим телата си, но често забравяме за своята психика и за сетивата си. Рядко осъзнаваме, че освен на хранителна диета, е добре периодично да спазваме и сетивна диета. (Дори пишейки това осъзнавам, че е добре да съм далеч от компютъра си, но желанието е по-силно)
Продължаваме да разделяме упорито тялото от психиката си, без да се замисляме, че те са едно цяло – не само по дефиниция. И че проблемите от психично естество засягат физиката ни, както и обратното. [Стресът и тревожността се отразяват на дейността на сърцето и артериалното налягане и т.н.]
Работим за тялото си, но изтощаваме мозъка си. Натоварваме го безпощадно, без да помислим, че за да функционира добре, той също трябва да си почива. В днешно време се наблюдава един феномен, който мнозина от нас упорито игнорират.
Приемаме огромно количество информация
и често задръстваме духовния си свят
Мозъкът ни може да събере цялата информация в интернет и това сякаш ни успокоява. Но рядко се замисляме, че докато сме отворени за всичко около нас, запушваме съзнанието си с излишни впечатления и чужди идеи. За късмет възрастните индивиди имат способността да филтрират и архивират информацията, но и в резултат от нея да се конформират неусетно и трайно.
При децата е различно. Те често свободно и безкритично възприемат информацията от света. Много малчугани раснат с телевизор в детската си стая, сутрин се разсънват с филмчета, а вечер се преспиват с други.
Почиват си на родителския лаптоп и се разведряват с таблет в ръка, а за наказание играят на стария ни телефон. Не съм назадничав или противник на технологията, просто наблюдавам сетивно пресищане с впечатления от най-малка възраст и това е притеснително. Децата с удоволствие приемат всякаква информация и това е полезно.
Интензивното психическо преживяване е забавно, но и ги отдалечава от тях самите.
Децата натрупват много впечатления,
които не могат да преработят и разберат
а тази информация създава несъзнавано преживяване и мотивация. Чували сте идеята, че човек използва едва 10% от мозъка, но това не значи, че сме недодялани и глупави, а просто несъзнателни. Големият процент от преживяването е несъзнателно. Мозъкът ни не разбира винаги какво преживяваме, той е антена, която улавя информация. Разбирането идва впоследствие, когато имаме нужда от него и го свържем с личния си опит.
[Вижте още: Снимки на хипнотизирани пред телевизора деца]
Децата натрупват голямо количество информация, която ще е мотивираща за тях в по-късен етап, но замисляме ли се каква информация се складира в тяхното несъзнавано? Няма отговор, но можем докато са малки и безкритични да им осигурим спокоен и филтриран информационен поток за здрава психика и добри впечатления от най-важните им години.
Смисълът на една сетивна диета е превантивен
и поощряващ личното преживяване и развиването на въображение и творчество, все стари и дефицитни преживявания в съвременното детство.
Очаквайте продължение по темата как да филтрираме информационния поток, който достига до децата ни.
