Те са едни от най-богатите държави в света. Стандартът им е мечта, а характерът на жителите им – считан за особен. Можем да ги извиним със студа и оскъдното слънце по техните географски ширини. Днес обаче ви предлагам по-добро извинение – модата. В изкуството на скандинавския Север.
Защото през последните няколко години страните от европейския Север диктуват тенденциите в много сфери на живота. И вече не говорим само за прословутия скандинавски дизайн в обзавеждането. Става дума за стил на живот, който се пренася в гардеробите и разбиранията за модерно изкуство и архитектура на целия останал свят. В избора ни на козметика, спорт, храна, дори на пътешествия… и разбира се, в предпочитанията ни за книги, филми и сериали.
За всичко това вижте още първата част на този текст
Литературата на скандинавския Север
В последните години е все по-често превеждана, включително и от български издатели. Защото славата на северните народи може и да се носи с особен хлад, но книгите им разкриват изненадваща топлина. И любов като от детската приказка на Ханс Кристиан Андерсен (датчанин, то е ясно) за Снежната царица и Кай, чието сърце било станало на леден къс, ала той се стопил от сълзите и обичта на Герда. Едва ли е случайно и че тъкмо от Швеция идва „единствената наистина жива и активна детска героиня“ – Пипи Дългото Чорапче (по думите на илюстратора Светлин Василев в интервюто му за lifebites.bg).
И ако превъртим литературната история до наши дни, ето че шведи, финландци, исландци, датчани и норвежци правят поредния книжен бум. И печелят награда след награда с текстовете си. Например – една от най-продаваните книги за 2014 г. в списъка на издателство Colibri: Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна. Авторът е Юнас Юнасон – с 4 международни награди за труда си, превеждан вече на над 35 езика и с над 5 милиона продадени екземпляра. Или още по-пресен пример от същия автор: Неграмотното момиче, което можеше да смята.
Последната година бе успешна и за други северни писатели, които бързо станаха популярни у нас. Като шведа Фредрик Бакман, когото обикнахме заради Човек на име Уве. И вече боготворим след Баба праща поздрави и се извинява. На български се появи и продължението на трилогията Милениум на Стиг Ларшон – Онова, което не ме убива, написана от Давид Лагеркранс. То излезе няколко месеца след световната си премиера и ни спечели със следната история:
Нищо чудно, че още в края на 2012 г. в София вече насочвахме погледи към северните езици, култура и дух с Дните на скандинавската литература. И в този ред на мисли, определено е повод за гордост, че съвсем наскоро
българка стана най-добрият млад преводач
в света на скандинавска литература. През 2015 г. Ева Кънева, превела от норвежки, шведски и датски вече десетки книги, а едва 30-годишна, получи наградата, присъждана в Осло на всеки две години. Сред авторите, по които е работила, са Ю Несбьо, Ане Холт, Карин Фосум, Юси Адлер-Улсен, Хокан Несер, Мария Грипе, Хенинг Манкел, Лене Кобербьол.
Поезията също печели позиции от север все по на юг. Сред интересните попадения тук е текстописецът на Бьорк – исландският поет Сьоун (Сигурьон Биргир Сигурдсон). Сьоун е носител на наградата за литература на Нордическия съвет. Поводът е книгата му Сказание за лисицата (у нас излезе през 2014 г. в рамките на Софийския международен панаир на книгата). А редом с това е бил номиниран за Оскар и Златен глобус за парчето I’ve Seen It All, изпълнявано от певицата във филма Танцьорка в мрака.
Скандинавското кино
Не, не го свързвайте само с Ингмар Бергман, Ларс фон Триер, Аки Каурисмаки и мрачни черно-бели филми на философски теми! Знаете ли например, че скандинавското кино е дало на света първия комедиен дует ала „Крачун и Малчо“ – датските Пат и Паташон! Да не говорим, че вече е факт съвсем ново поколение млади режисьори, които излизат от този шаблон за Севера. Една от приятните изненади на миналогодишното издание на фестивала за нордско кино у нас. Северно сияние – беше исландската лента Старчето:
Днес от север идват и едни от най-талантливите актьори в киното – било то на локално или високобюджетно ниво. За тазгодишната носителка на Оскар – Алисия Викандер вече ви разказахме тук.
Но още преди нейния пробив пример за скандинавска следа в Холивуд станаха шведските актьори Стелан Скарсгорд (познат ни както с много стойностни роли, така и от касови продукции като Тор и Карибски пирати), Питър Стормеър (Фарго, Големият Лебовски, Шоколад), Джоел Кинаман (станал известен с филма Лесни пари, гледали сме го и в Секретна квартира, Робокоп, предстои да го видим и в Отряд самоубийци)… Да не пропуснем и чаровния датчанин Мадс Микелсен (от сериала Ханибал, филма за Бонд – Казино Роял, Сблъсъкът на титаните)!
Скандинавското крими
Говорим и за литературно, и за телевизионно представяне на скандинавските криминалета, които също бележат своя бум напоследък. За Милениум на Стиг Ларшон и за продължението на шведската трилогия споменахме преди малко. Сега ще обърнем внимание и на преведените у нас Май Шьовал и Пер Вальо – двойка шведски журналисти, автори на серия детективски романи. Факт е, че криминалната литература има стабилни традиции и в другите скандинавски страни. Справка: новият норвежки крими крал Ю Несбьо (освен че е автор на книги като филмираната Ловци на глави, пише и детски книжки). Сериалите също са невероятни и доказателствата в момента са поне две: Убийства на Сандхамн и The Killing.
А в един друг Север „зимата иде…“
Популярната реплика от сериала Игра на тронове може и да няма нищо общо със Скандинавието, освен идеята за зимата. А може би има! Защото, оказва се, повечето сцени отвъд Вала са снимани в Исландия. И по-точно в националния парк Vatnajökull, ледника Svínafellsjökull, замръзналото езеро Mývatn… Домът на диваците в 4-и сезон всъщност е изключително красивата защитена местност Тhingvellir. Северна Ирландия също е декор от хитовия сериал. И местните власти дори обмислят да запазят съоръженията от филмирането на острова след приключването на снимките, за да привлекат туристи. Защото – да, Северът ще става все по-популярен!
