Шипка и Паметникът на свободата за деца

О, Шипка!… България цяла сега нази гледа…

В Lifebites.bg продължаваме да разказваме за пътуванията ни с деца из България и малките уроци по родолюбие, които можем да им предадем по този начин. Вече ви разказахме за Велико Търново и какво можем да направим за децата, за да им е интересно там. А както вече сте се досетили, сега ще отидем до едно абсолютно емблематично място:

Шипка и Паметникът на свободата

Историята за деца:

Турското робство било страшно време за българите. Много деца били отнемани насила от семействата им, за да бъдат превърнати в страшни войници. После тези войници сякаш забравяли какви са и убивали други българи. Много жени също били отвличани и превръщани в робини. Мнозина мъже били жестоко погубени.

На народа ни не било позволено да се строят високи и красиви църкви и хората да се молят свободно и открито на Бога. Нищо, че били на собствената си земя. Дълго време нямали възможност да учат, да пътуват, да правят каквото си искат, както е днес. И на всичкото отгоре, насила били карани да вярват в чужд Бог.

А преди османците да дойдат по тези земи, тук имало цели два пъти България. Силна и могъща, с мъдри владетели. И други не толкова далновидни, които я отслабили и позволили да бъде поробена. Но въпреки, че държавата престанала да съществува, хората помнели. Не спирали да се надяват, че пак ще има България. И така цели 500 години.

Не веднъж искали българите да се освободят. Вдигали се на въстания, но турците ги потушавали. С много кръв – убивали всеки, който надигнел глава. И

те си искали своята силна държава – не си я давали и я бранели със зъби и нокти

Между другото, за децата това, че някой е отделен от семейството му насила, е достатъчно стряскащо. Сякаш дори по-стряскащо от това да кажеш, че имало убийства. Защото от второто нямат впечатления и личен травмиращ опит, а първото е най-големият им страх.  А и когато са по-малки, е необходимо да поднасяме всяка информация с нужната доза внимание. Дотолкова, че да разберат смисъла, но с оскъдност, за да пречупят историята през собствената си фантазия и ограничена представа за света около тях.

И друго уточнение, което смятам за необходимо и децата трябва да са наясно с него. Времената са се променили от тогава до сега. Турците днес си имат своя държава, българите също. Хората са модерни, мислят по друг начин. По целия свят, навсякъде има и добри, и лоши. Такива, които могат да са ни верни приятели и такива, от които трябва да се пазим. И няма значение дали са българи, турци или някакви други. Нито какъв е техният бог…

[Вижте още: Езикът при децата, които живеят в чужбина]

Но да се върнем към историята. Ето, че дошъл денят България да се освободи. Това обаче не можело да стане ей така изведнъж. Водила се война. Русия изпратила своите войски да помагат на българите. Русите пишели на същата азбука, говорели подобен език и имали същия Бог. Изправили се бедните българи – опълченци, заедно с руските войници срещу страшната турска армия.

Една от най-ожесточените битки била тази на Шипка. Шепа българи и руснаци трябвало да бранят прохода от многохилядна турска армия. Един трябвало да се бие срещу няколко. Страшно било. Българите били бедни – те дори нямали пушки като хората. Но

имали сърца за свобода и били благодарни

на руснаците, които били редом до тях. Три дни имало страхотни сражения. Била ужасна жега през деня. Суша и жажда. Единственият извор на вода в района бил постоянно обстрелван от турците и нямало как да се стигне до него. През нощта пък било студено. А българските опълченци били толкова бедни и опърпани – с тънки дрехи, скъсани обувки. Взимали пушките на убитите и така продължавали геройската си отбрана.

Между другото, герои били не само воюващите. Много габровци били горе да помагат. Имало и деца сред тях. Под дъжд от куршуми наливали вода от извора и я носели на отбранителите, даже и на намиращите се на първа линия. Изнасяли ранените.

Проходът не падал. Турците не можели да го превземат, защото българи и руси се биели като за последно. Като им свършили патроните, започнали да мятат камъни и дървета. Като свършили камъните и дърветата, започнали да хвърлят телата на загиналите си другари. И така подплашили турците, които решили, че умрелите станали отново да се бият.

Точно в този последен момент от защитата на прохода, когато изглеждало, че битката вече е изгубена, пристигнало подкрепление от руската армия и турците били победени. Благодарение на боевете при Шипка войната се обърнала и след няколко месеца била спечелена.

България била освободена

Години по-късно, свободните българи построили на това място най-големия паметник на свободата. И всяка година там се чества националният празник – рожденият ден на днешна България. На мястото, където храбростта победила числеността. Където желанието за свобода било по-силно и от най-модерното оръдие. Където вярата и доблестта взели връх.

А в подножието на прохода – там, откъдето тръгнали турците, в град със същото име – Шипка, била построена уникално красива черква, в която били положени костите на загинали руски воини и български опълченци.

Какво да покажем на децата:

Храм-паметникът в Шипка

Първоначално руска църква и руска собственост. През 1934 г. предоставен на България за вечни времена.

Изключително красив. Като приказен дворец. И защо не –

дворец на вярата, на доброто

Той е красив паметник на спомена за онези, които са принесли живота си в жертва за нашата свобода. Привлича погледите и на малки, и на големи. Запалете свещичка в църквата. Поклонете се с децата пред костницата, където са положени костите на загиналите руски воини и български опълченци. Ако децата са по-малки може и да не разберат точно какво е това, но със сигурност поне ще го запомнят.

Паметникът на свободата

Ние първо накарахме нашите момичета сами да изкачат всичките близо 900 стъпала до паметника на Шипка. Не им беше трудно, удариха го на игра. Но и да бяха замрънкали, аз нямаше да отстъпя – на защитниците на върха е било къде-къде по-трудно и страшно.

Вече горе ги накарахме да се огледат към красивата България на всички страни. Да я запомнят. Планините у дома са меки, по-ниски, по-различни от Алпите, където живеем…

Оказа се, че може да се гледа прожекция на филм за Шипченската епопея.

Филмът е прекрасен!

Много достъпно обяснява случващото се. Децата не разбраха много от детайлите, но определено се ориентираха в събитията.

После се качихме до върха на паметника, разглеждайки музейните експонати. Горе беше студено, духаше вятър. Но гледката е страхотна – изключително добре се виждат Орлово гнездо, където са били най-драматичните сражения, изворчето и т.н.

Слизайки надолу, купихме на момичетата знамена – малки копия на българското, самарското (знамето на българските опълченци) и това на Априлското въстание (зеленото с лъва и думите Свобода или смърт). И днес са на бюрата им в Швейцария, а понякога, когато има вълнуващ повод, ги вадят и развяват. Това може да е мач на Григор Димитров, в който нашето момче побеждава или участие на Крисия на голям форум като Евровизия, или просто, за да се похвалят пред другарчета си.

Един от най-важните подаръци за дъщерите ми от това пътуване до Шипка обаче беше направен от една от най-близките ми приятелки, която беше с нас заедно със съпруга и малката си дъщеричка (още бебе). Купи им книжки на 100-те национални туристически обекта. Ударихме първите печати. И гарантирахме на момичетата, че обиколките из Родината ще продължат!

Прочетете още… Урок по родолюбие: с деца във Велико Търново

Детски вълнения между Деветаки и Къкрина