Obi4a6 li da 4ete6? Колко от вас ще прочетат от раз това изречение? Без никакъв проблем ще се справите, ако сте под (около) 20-тата си година или живеете с тийнейджър. Но вероятността моята майка например да прочете гладко тези 4 думи, написани на т. нар. шльокавица, е нулева. Ще присвива и търка очи, ще слага и маха очила, докато накрая реши, че я баламосвам с някакъв таен код.
Наричат шльокавицата
още маймуница, кирливица или чатица. Нещо като нищо. Шльокавицата, чийто “кръстник” е журналистът от БНР Никола Антонов, е съвременен начин за изписване на български думи. Той използва латинските звукови еквиваленти на буквите от кирилицата в комбинация с цифрите и символите, които се намират на клавиатурите на компютрите и телефоните ни.
Това е “писмеността”, която младите българи използват уж за улеснение и която бързо и сигурно убива грамотността и езиковата им култура, а с това и тяхната идентичност. Именно шльокавицата е виновник днес много от сънародниците ни да правят буквени каламбури като “ношта” (нощта), “моиата” (моята), “топал” (топъл), “коиато” (която) и други езикови недоразумения. За препинателните знаци и употребата им, няма нужда и да споменаваме.
Вижте още… 35 думи, чийто правопис често грешим
Истината е, че българите далеч не са единствените, които използват подобен начин за изписване на езика си. В Русия шльокавицата се казва транслит (вероятно от думата транслитерация – предаване на текст от една писмена система със средствата на друга, бел. а), а гърците го наричат грийклиш. Голяма част от англичаните пък отдавна са забравили какво е да използваш главна буква и да обособяваш мислите си в отделни изречения.
Шльокавицата се появява с навлизането на мобилните телефони и употребата на смс-съобщения във времето, когато повечето модели не поддържаха кирилица и потребителите трябваше да я заместят с наличните символи. Предимство на латинската азбука е и че в съобщенията, ограничени често до 160 символа, дава възможност да се изпишат 160 знака, докато кирилицата – едва 70. Техническа особеност, свързана с битовото кодиране на апаратите и факта, че технологиите се развиват в държави, които използват латинската азбука.
Вероятно вече сте чули, че за този 24-ти май по книжарниците вече може да се намери и
първата в България книга на шльокавица
Това вече е прекалено, нали? Чакайте, чакайте! Идеята на рекламната агенция Saatchi & Saatchi, осъществена с помощта на издателство Жанет 45, да “преведат” на маймуница класиката Под игото на Иван Вазов няма нищо общо с легализирането на този “език”. Точно обратното. Това не е книга за четене, а предупреждение – опит да се обърне внимание на важната тема за българския език.
“Избрахме вечния роман Под игото, защото знаем, че той заема специално място в съзнанието на българите и само така можехме да привлечем вниманието на всички. Само така можехме да им покажем колко много губим, пишейки на шльокавица. Губим езика си, с него губим културата си. А в крайна сметка губим и идентичността си”, казват в официалния си сайт от издателство Жанет 45, което от своето съществуване (повече от 25 г.) е издало над 1500 български автори.
“Грамотността е много важна и трябва да се говори на тази тема, за да направим нацията духовна… Това е спасение на азбуката, спасение на езика”
– каза по този повод и издателката Божана Апостолова.
И ние няма как да не се съгласим с нея! Днес кирилицата се използва от над 300 млн. души по цял свят. Да, езикът ни – със своите правила и норми, не е от най-лесните. Но приемете го като изкуство. Защото то е такова –
изкуство е да пишеш правилно
граматически и пунктуационно.
Затова Lifebites.bg приветства идеята да се привлече внимание и да се говори повече за българския език. Инициативата на Жанет 45 и Saatchi & Saatchi, за която вече се чуха и негативни коментари, няма търговска цел. За всяко закупено издание от Pod igoto, което изчезва от книжарниците завинаги, Жанет 45 ще дарява по две български книги на училища, читалища и библиотеки.
А дали с екземпляра на Pod igoto завинаги ще изчезне и шльокавицата? Едва ли. Но за да не загубим корените и културата си, трябва да пазим езика си. Да го ценим, учим и използваме с уважение. Да съхраним знанието и да почитаме народността си. Иначе вместо българи, някой ден ще започнем да наричаме сами себе си шльокавци.
