Заглавието звучи банално, нали? В текста, който ще прочетете по-долу, няма правила и избистрени философски сентенции. В него има споделен личен опит. Смелостта да го изкаже има Юън Лейси, генерален мениджър на Международното състезание за вина и напитки.
Той е един от световните експерти в областта на виното и храната. Пише за Съндей Мирър, гостува в радио Би Би Си и британския телевизионен канал Channel 4.
Представяме ви
Юън Лейси и негова кратка рецепта за щастлив и смислен живот:
“Бях на двайсетина и няколко и преследвах кариера като адвокат, имах мобилен телефон и лаптоп, когато тези неща бяха символ на социален статус. Имах чисто нова, лъскава кола и нова къща в добра част на града. Тогава, на едно фирмено мероприятие, един от по-старите и утвърдени колеги, се отпусна в разговор.
Оплакваше се, че всичките му пари отиват за училищни такси, ипотека и изплащане на коли. Той никога не виждаше семейството си. Стана ми ясно, че всичко е безсмислено. Успехът ни прави по-ценни за бизнеса, но по-малко свободни за хората, които наистина имат значение в живота ни. Осъзнах, че колкото по-успешен и реализиран ставам, толкова по-лош живот ще водя.
По това време дъщеря ми беше едва на две години, а я виждах само през почивните дни, тъй като винаги бях на работа. Това беше фундаментален проблем. Не бях подготвен да я отгледам, без да ú позволя да ме опознае. Този момент натежа над финансовите притеснения, които си създадох, след като
зарязах кариерата си като адвокат…
Винаги съм работел по ресторанти, докато се издържах в университета и все още имах връзки в бранша. Затова веднага се върнах в този свят. Там беше мястото, където срещнах хората, които впоследствие ме вкараха в търговията с вино. Винаги ми е било интересно как се сервира едно ястие с най-подходящото за него вино.
Този въпрос отвори прозорец към изцяло нов свят за мен. Не знаех, че виното може да бъде толкова интересна сфера. Тогава се заразих и това беше. Все още продължавам своето пътуване, години по-късно.
Оттогава никога не съм се тревожил за това кой съм или какво правя. В корпоративния свят всичко беше въпрос на фалшификация, но сега се чувствам комфортно с избора, който съм направил и
мога да бъда самия себе си
Открих радостта чрез времето, което прекарвам със съпругата и семейството си. Правя всичко с желание и хъс, намирам удоволствие в работата си и се наслаждавам на възможността да научавам нови неща, което е голяма част от професията ми. Работата е само едно парче от пъзела, но подрежда всичко останало.
Може и да ни е грижа за парите, но парите не ги е грижа за нас. Докато имате достатъчно пари, за да покривате сметките си, ще бъдете изненадани от това колко малко се нуждаете действително, за да бъдете щастливи.”
Повече за Юън Лейси и работата му може да научите тук: www.iwsc.net
