На 30 никак не е зле! Преди няколко месеца отпразнувах своя 30-годишен юбилей. Ден като ден. Празник като празник – близки, торта, подаръци, забава, ядене, пиене, музика, смях!
На другия ден си бях същата. Нищо не се беше променило с това, че вчера съм духнала 30 вместо 20 и няколко свещички. Чувах се с приятели, познати и всички ме питаха: “Е, как е на 30?”. На всички казвах едно и също: “Като вчера – на 29”.
След време, както си седях един следобед се замислих. Дадох си сметка, че да, нищо не се беше променило за 1 ден, но много неща се бяха променили за последните 10 години. От 20 до 30 са може би
най-динамичните и променящи 10 години
от живота на всеки човек. Поне така виждам нещата в настоящия момент. След моя собствен анализ върху промените, които ми се бяха случили почти неусетно за този период от време се оказа, че те никак не са малко и още повече – никак не са малкИ.
Сетих се за онази малка 20-годишна хлапачка, която все още вярваше, че светът се върти около нея. Нейните трепети, мисли, вълнения, преживявания, чувства и не на последно място желания. Да си млад и донякъде наивен си има своите добри страни.
Още неразбрал, че животът невинаги е розов и скоро ще те изправи пред някои от най-големите изпитания, можеш да бъдеш истински щастлив. Весел. Без да мислиш за вчера, за утре. Безгрижен си. Младостта те носи на крилете си и мислиш, че този вихрен танц никога няма да свърши. Че винаги ще е така.
С времето обаче започваш да се сблъскваш с проблеми, характери, злоба и хора, които “не са като теб”. Хора, които са лоши, завистливи и никак не обичат да играят “по правилата”. Тези хора съзнателно или не започват да те променят. Започваш да виждаш и по-тъмните краски на живота и хората. Ставаш предпазлив. Ставаш внимателен, а на моменти дори мнителен и параноичен.
На 20 не мислиш за смъртта
Твоята и тази на близките ти хора. Но след още 10 години те започват един по един да те напускат. Става ти все по-пусто, тъжно, празно, макар че нови човечета започват да никнат на тяхно място и това поне връща баланса, ако не загубите.
На 30 се научаваш да се радваш и да цениш родителите си, бабите, дядовците…
Дори не само твоите собствени. Понякога даже се вслушваш в съветите и препоръките им, на които преди толкова много си се сърдил и “изнервял”. Стават ти интересни историите им, които преди са те отегчавали. И все ги разпитваш как е било. Да ти разкажат още, и още. Да ти подарят незабравимите си спомени, които са единственото (освен твоите с тях), което ще остане, когато вече не са до теб.
На 30 вече не мислиш за връзките като за мимолетни преживявания
Вече не е важна само емоцията. Важни стават уважението, важен е човекът отсреща и перспективата за общото ви бъдеще. Готов си за семейство, дом. Мисълта за деца започва да се върти в главата ти и не спираш да мислиш за биологичния часовник, който трескаво тик-така.
Преоткриваш книгите.
Вече никой не те кара да четеш насила. А толкова много ти се иска да имаше повече свободно време, за да се посветиш на книгите. На мъдрите мисли на гениите, живели преди или редом до нас. Да попиваш знанията и мъдростта им и никога да не спираш да се развиваш чрез тях. Да научаваш нови и нови неща за света, хората, любовта – истинската, силата на човешкия дух, чудати истории без лица и с измислени имена, за красотата, за свободата, за ВСИЧКО.
Когато си “на третия етаж”
започваш да виждаш живота по различен начин. Преосмисляш навиците си и особено вредните. Започваш да внимаваш с какво се храниш, какво пиеш и ако пушиш – неминуемо започва да те преследва мисълта, че е време най-сетне да спреш! Грижиш се за здравето си много повече и по-добре, отколкото на 20, когато основната ти работа е била да го рушиш. Казвам това без укор, защото няма как на 20 да си като на 30. Всеки етап си има своето очарование и естествен ход.
Когато си млад харчиш всичко, с което разполагаш и живееш за мига.
На 30 започваш да мислиш за перспективата
Парите придобиват друг смисъл за теб, защото започваш да виждаш в тях средство, с което да градиш живота си занапред. Научаваш се да пестиш. За дом. Кола. Пътувания. Почивка. Почивката става важна част от живота ти. Както и сънят и спокойствието. Спортът, йогата и медитацията започват все повече да ти допадат и да търсиш време, за да ги практикуваш.
Това в никакъв случай не означава, че на 30 ставаш по-скучен. Ни най-малко. Когато се забавляваш го правиш истински и от цялото си сърце и душа. Това са само една малка част от нещата, които се променят за теб, когато се качиш на “третия етаж”.
На 30 вече си по-уверен в себе си и си по-доволен от това, което имаш. Научаваш се да цениш нещата и хората около теб истински. Не си същият, както преди 10 години, а си даже още по-щастлив. Просто, защото си по-осъзнат.
Животът си продължава и е прекрасен. А цифричката на тортата няма абсолютно никакво значение. На 30 ти много добре осъзнаваш това. И вече не те е страх да станеш на 40, 50, 60… Защото си уверен, че тогава ще знаеш и можеш много повече, ще си развил себе си и ще си станал още по-добър, отколкото си бил на 20 или 30. Защото е безспорен факт, че когато остаряваме, ние неминуемо помъдряваме!
