Всяко малко момиченце обича да му четат приказки за лека нощ.
От онези, в които на финала идва принцът на бял кон, за да се ожени за своята Пепеляшка. Година след година историите за принцеси, за феи и магьосници се превръщат в мил спомен от детството, което старателно сме прибрали в скрина. И забързани да пораснем сега и веднага, скачаме от връзка във връзка, понякога губим посоката, суетим се, опитваме се да прилагаме женски номера, търсим изход, а често и само малка надежда, искра топлина за сърцето ни. Разумът неведнъж замъглява съзнанието ни и не чуваме истината, която направо крещи в главата ни. Но
нали всичко, от което се нуждаем, е любов?
Сигурно стотици пъти сме чували, а и сами изричали тези думи за истинската, голямата, страстната, неповторимата любов. За онази от филмите, а защо не и от романите!?! И докато я преследваме – в социалните мрежи, в сайтове за запознанства, в кафенето, в автобуса, на улицата, пропускаме възможността да я изживеем. Защо ли? Защото често пъти я търсим с очите си – да бъде висок, рус, със сини очи, да има чара на Джордж Клуни, бицепсите на Вин Дизел, усмивката на Де Ниро, бенката на татко. А колко пъти сме я потърсили истински със сърцето си? И когато сме я открили , успели ли сме да я задържим или сме я оставили просто ей така да си отиде?
Кипелите в любовните страсти не пропускат да изрекат: “В любовта е като на война – всички средства са разрешени”. Можем да хитруваме, можем да мамим, можем да прибегнем и до по-сериозни похвати, но важна е крайната цел – да победим. Да върнем човека, с когото до вчера сме били едно цяло.
А не ли е по-лесно да поговорим?
Истински, открито, честно
Вместо да търсим извинения и оправдания, че не сме искали, то просто така се е случило…
Казват, че жената е по-силна от мъжа. Посвещават ни цял един месец от календара. А успяваме ли, докато се правим на силни, носейки торби с покупки, миейки прозорци, местейки мебели, да бъдем истински силни и смели? Да вдигнем телефона, да поздравим, да поискаме среща и да се обясним. Да напишем писмо, да изпратим съобщение, да направим любовно обяснение, да изречем просто: “Съжалявам, прости”. Какво като тези действия се преписват на уж силния пол. Често пъти той, мъжът, се страхува да направи първата крачка. Спира се да изрече думите, които таи в сърцето си. Да ни докосне с ръка и да ни каже мила дума.
За валс са нужни двама! За любовта – също!
Сила е не да покажеш чувствата си, а да изречеш думите, с които да задържиш човека до себе си.
Сила е да поискаш прошка и да простиш. Всеки греши.
Сила е да направиш първата стъпка.
Сила е да запазиш гордостта и своята, и на партньора си.
Сила е да опреш глава на рамото му.
Сила е да подкрепиш смелото му начинание, дори понякога то да е на границата на невъзможното.
Сила е да позволиш да бъдеш обичан.
Сила е да обичаш.
Сила, на която е способна само една жена.
Но дори и в силата си, тя има нужда от любов!
