„Здрасти! Как си?”
Мх. Не е толкова трудно. Не отнема много време. Нито изисква особени способности. Но показва уважение, внимание и интерес. Топли хората и ги кара да се усмихнат, макар и вътрешно понякога.
“Как си?”
Вчера най-добрият ми приятел ме накара да се замисля колко често задаваме този въпрос. Не както правят англичаните – на всеки срещнат по улицата, в магазина, на бензиностанцията или зад щанда в пекарната. А на близките си…
„Ти си единствената, която ме пита това,” каза той и лаконично приключи темата. С добавка, че всички около него са свикнали да му разказват единствено са себе си и никой никога не се сеща да се поинтересува какво се случва в неговия живота. Дали е тъжен, уморен? Има ли някакъв проблем, който иска да сподели, да разкаже и обсъди…
Тай не помнеше, но ми го е казвал – това същото – и преди. Да. Не беше моментно негово състояние, подхвърлена констатация, плод на лош ден или кисело настроение. Моят приятел е деликатен човек и след въздишката, последвала признанието му, побърза да защити всички тези свои приятели, колеги и близки, които така и не се сещат да попитат „как е”. Всеки е зает. Всеки си има проблемите. Болните деца. Много харчове. Счупен крак. Родител, на който му предстои операция…
Те бедите и неволите, лошите моменти в живота не свършват. Никой никога няма да ни спре, да ни тупне по главите и да ни каже, че ако наистина държим на някои човек, трябва да се интересуваме от него. А не само да го ползваме като кофа за душевен отпадък.
Това е. В случай, че сте забравили и ви пука: питайте другите как са, как е минал денят им, какво ново се случва с тях.
Обаждайте се на близките и им задавайте този въпрос поне веднъж в седмицата. Няма да ви заболи. Нито ще ви отнеме много време. Но ще покаже отношение. Ще покаже, че сте приятели и ви интересува. А знаете ли – може някой точно от това да има нужда в този момент. Не от пари, не от награда, ново палто или покана за обяд, а от това безобидно и кратичко “как си?”. И именно то, като невидимо приятелско потупване по рамото, да му даде сила да преобърне света.
Защото „как си?” има значение единствено, ако и човекът, на когото го казвате е от значение за вас.
