– Повечето мъже избират слаби жени. Умните и силни жени ги плашат – казва той.
– Защото подхождат първично. В една книга четох, че няма нищо по-привлекателно от жена, която се нуждае от помощ. Само че няма жена, която да не се нуждае от помощ. И тези, които се правят на най-силни, всъщност са най-слаби и най-раними. Просто добре се прикриват. Но трябват малко усилия да го разбереш – изстрелвам на един дъх аз. И усещам как за части от секундата ускорявам до 100.
– Така е – казва само и пали цигара.
Трудно ми е да си стисна езика между зъбите, особено когато става дума за очевидни неща. А тази тема периодично се завърта. Не само между нас. Изобщо. За жалост, все на базата на някакво противопоставяне. Напълно ненужно, разбира се. Не искам да споря. Място за дискусия няма. В крайна сметка
всеки избира според собствения си калибър
Имах професор в университета, който ни разказваше забавно-поучителната история за една маймуна, която била изключително лакома. Веднъж не се стърпяла и нагълтала цяла кайсия, а костилката ú заседнала на задника. След този случай маймуната първо мерела отзад всичко, което се кани да изяде.
И с човешките отношения е така. Ако нещо не ти е по мярка или не го разбираш, не го взимаш, но и не го заклеймяваш. В любовта няма място за инфантилни постановки. А че силната жена е трудна за обичане, определено е от тях.
На пръв поглед наистина изглежда така – може (почти) всичко, оправя се сама, очевидно си е самодостатъчна, мъжете ги сдъвква и ги изплюва, в състояние е да убие всичко мъжко у тях… Затова е сама и ще си остане сама! И всичко изведнъж слиза на съвсем битово ниво. До удовлетворяване на първични потребности – секс, покрив, обезпеченост.
Още по темата: Защо мъжете НЕ харесват силни жени?
Ако едно човешко същество, независимо с ХХ или ХY хромозоми, не може или пък съзнателно отказва само да се погрижи за това, значи имаме сериозен проблем. Ако една жена търси от мъжа само такъв тип удовлетвореност, това казва достатъчно за нея. И съответно ако съумява сама да се погрижи, това не е причина да бъде етикетирана като трудна от/за мъжете. Защото това казва достатъчно за тях. А пък, че силните жени се създават от слаби мъже, е съвсем отделен въпрос. Съмнявам се някой да си признае.
Наистина, голяма хапка е силната жена
И не е за всеки мъж. С нея не може като с останалите. Тя не мрънка, не се цупи, не недоволства, не се сърди за глупости и не е вечно неудовлетворена от живота. Но! Може да го прави… за разнообразие. За разлика от всички мрънкащи, слаби, неудовлетворени, недоволни и сърдити по душа, които не искат и не могат да станат нищо повече. И това, заради което са били предпочетени като “лесни”, не след дълго се превръща в задънена улица.
Противно на очакваното, с нея е лесно – черното е черно, бялото е бяло. Номерцата не вървят, откритостта е на първо място. И мъжът е мъж – в най-истинския и първичен, колкото и грубо да звучи, смисъл. Защото е онзи, пред когото избира да разкрие най-уязвимото си Аз, пренебрегвайки предупредителното пиукане, че може (отново) да бъде неразбрана, наранена, употребена.
За нея слабостта ú не е нито оръжие, нито компромат. Тя е смелост. И най-тихото “Обичам те”, на което е способна, защото всъщност казва:
“Избрах теб да ти я покажа. Избрах теб да ти дам покорството си. Избрах теб да ти вярвам”.
А сетне отстъпва пред простичката потребност да се чувства истинска жена – крехка, закриляна, обгрижена и обичана. И рамото му се превръща във всичко.
Защото няма жена, която да не се нуждае от помощ
Независимо колко упорито казва “Не”. Както е казал Ремарк, колкото и силна да е една жена, тя чака мъж по-силен от нея. И не за да ограничи свободата ú или да я променя, а за да ú даде правото да бъде слаба.
Имаш ли я, не я изпускай! Ще съжаляваш цял живот.
