Познавам Силвия Станчева като слънчев човек, изпълнен с енергия, идеи и желание за работа поне на няколко фронта. Тя е майка, предприемач, писател, съпруга и мечтател, който знае как да организира “тъпо парти” и ако се наложи ще те вкара в “ареста”, но няма да те остави да скучаеш. (Силвия Станчева стои зад любимия варненски бар Арест).
Нейната първа книга Пътеписи на мечтите е модерна притча за живота, в която има за всекиго по нещо. Беше ми много любопитно да науча повече за тази цветна дама, затова с удоволствие я поканих да гостува в моята рубрика за разговори с български писатели.
Запознайте се със Силвия Станчева
Здравей, Силвия! Ще ни разкажеш ли малко повече за себе си? Коя е Силвия Станчева?
Силвия е на първо място мечтател, но не от онези, които стоят подпрени до прозореца, гледат как падат снежинките и пият чаша топъл чай. Не. По-скоро е от онези мечтатели, които постоянно търсят, правят нещо, борят се и ръчкат лекичко живота в ребрата, за да се обърне към тях и да им се усмихне. Вярвам, че човек е способен и може, стига да поиска и да повярва в себе си.
Преди години бях във фазата на “сърдития тийнейджър”, който искрено вижда света черен около себе си. После ми се случи серия от нещастия, от онези истинските, които те изправят на ръба между живота и смъртта, в най-буквален смисъл. Тогава действително осъзнах лековерието си, мимолетността на всеки един ден и искрено реших да променя нагласата си към света, за да бъда полезна, продуктивна, щастлива, в хармония със себе си и с околните.
Как дойде идеята за твоята книга Пътеписи на мечтите?
Пътеписите започнаха своя живот като напълно естествен процес, част от промяната в мен, като нужда да отделя от себе си негативните емоции, да ги превърна в нещо по-интересно, по-предизвикателно, по-вълшебно. За мен писането в същността си много си прилича с готвенето.
Възможността да експериментираш със словото и съставките е еднакво предизвикателно, а крайният резултат винаги може да бъде интересен, както за теб самия, така и за тези, на които го поднасяш. Ето защо и точно като в кулинарията, е добре да подбереш внимателно съставките и да потърсиш онзи баланс на емоциите, който да не залита в прекалени крайности, но да остави чувство на душевна ситост, на удовлетвореност от прочетеното.
Главният женски персонаж в книгата ти има ли черти от твоя характер?
Умишлено основните действащи лица в книгата нямат имена. Исках те да бъдат максимално реалистични. Човек да може да си ги представи, да ги види, да ги пипне, но същевременно да бъдат така поднесени на читателя, че всеки да има възможност
да “влезе в техните обувки”
да усети емоцията им, да бъде на тяхно място, да се потопи в историята. По тази причина смятам, че тя със сигурност има черти от моя характер, но включва в себе си и много от това, към което се стремя.
Имаш ли предпочитан формат за писане – проза, поезия, разказ, роман?
Романът е онова предизвикателство, към което още пристъпвам много плахо. Някой ден, вярвам, че ще ме залее толкова силна вълна от емоции, че ще седна и първите сто страници ще се излеят като миг. Днес обаче все още е смесица от идеи и интересни преживявания, с които се опитвам да изградя основата му. Поезия съм се опитвала да пиша през годините, но осъзнах, че да чета емоцията на другите, които я умеят, е много по-силно преживяване. В късия разказ се чувствам най-комфортно. Стремя се с малко думи да поднеса повече от съдържанието, което е важно за мен. Точно затова и Пътеписите са в този формат.
Ти имаш собствен блог. Как избираш съдържанието за него?
Тази идея се роди преди години, когато правех опити да се издържам от писане. Направих си регистрация в сайт за търсене и намиране на работа за хора със свободни професии. Всяка кандидатура беше свързана с представянето на примерни текстове. Реших да поднеса творческото от себе си в различни аспекти – лично творчество, статии на тема изкуство, здраве, пътешествия, за да бъде лесно и удобно на потенциалните клиенти, да се ориентират в стила на писане и дали се препокрива той с техните потребности.
Приемам го по-скоро като портфолио, отколкото като блог. Блогът винаги ми е навявал потребността да се изразяваш, да откриваш допирни точки с други, които са на “твоята вълна”.
Ако не се лъжа, беше правила кампания за популяризиране на книгите. Разкажи ни малко повече за това.
Да, през 2015 година стартирах съвместно със съпруга ми кампанията Свободна библиотека. Основната цел е обособяването на пространства, кътове за четене в заведенията основно, но има и един офис на куриер. Всеки посетител на съответното място – кафе, бар или ресторант, може да вземе книга, която да започне да чете, докато обядва сам или докато чака приятели. Идеята е да се насърчи четенето. Свободните библиотеки на открити места често не се стопанисват добре по мои наблюдения, за съжаление.
Тук разчитаме на отговорността, самодисциплината и доброжелателността на всеки посетител в обектите, както и мениджмънта на обекта. Ние предоставяме стартовия набор от книги, а ангажиментът на съответната локация, е да обособи място за книгите – рафт, полица или друго. Книгите са прекрасен допълващ интериор,
създават уют
но и същевременно служат за обогатяване на личността и разширяване на кръгозора. Защо да не са по-близо до нас, излизайки от статичните си места по прашните рафтове? Те са създадени именно, за да бъдат четени и препрочитани.
Във време, в което все по-често говорим за максимално използване на всеки ресурс, все повече вярвам в бъдещето на Свободна библиотека. Има и карта с градовете и местата, които са се включили за момента. Все още търся активен доброволец, с когото заедно да превърнем каузата в национално постижение.
Смяташ ли, че с писане човек може да се издържа в България?
Моето наблюдение е, че хората в България четат. Има много интересни и талантливи автори, но не всеки получава възможност за изява. На първо място за издателите книгата е продукт. От маркетингова гледна точка се търсят познати на публиката лица – тук често това са инфлуенсъри, медийни звезди, активни влогъри, блогъри.
Колкото и да е добра една история, без достатъчно силен маркетинг, няма възможност за продажби достатъчни човек да се самоиздържа от писане.
Ето защо и някои от най-добрите ни съвременни и познати автори съчетават писането с други дейности като редактори в издателства, журналисти, сценаристи.
Кой е любимият автор на Силвия Станчева?
Толкин създаде за мен Вселена, която претвори насилствения ангажимент към четенето в училище към четене за удоволствие и наслада. Това беше моето начало в ранните тийнейджърски години. Фредерик Бакман е съвременният автор, който ме е разплаквал и разсмивал до сълзи. Харесвам изключително лекият ненатрапчив стил, близък до ежедневното ни общуване. Тревожни хора е книга, на която след средата бях почти през цялото време в сълзи, докато я четох. Въпреки това горещо препоръчвам и Иво Иванов, чиито журналистически умения са умело събрани в Кривата на щастието и Отвъд играта. Това са сборници, от които човек чете една история и посяга към следваща след седмица, месец или два, когато има нужда от вдъхновение и нови сили.
Колко често си купуваш нова книга?
Рядко си купувам сама нова книга. Майка ми е човекът в нашето семейство, който купува по поне десетина, двайсет книги. Библиотеката ù е изключително богата и разнородна. Точно по тази причина се възползвам от това. Книги купувам най-вече като подарък за близки хора. Смятам че хората, които не четат, просто не са открили своята вдъхновяваща история.
Имаш ли предпочитан жанр за четене?
Със сигурност това е художествената литература. Залитам много по съвременни автори, но ги редувам с класиците. Не съм от хората, които смятат че човек трябва да прочете две книги в живота си. За мен всяка книга има собствен чар, всяка история носи своето вдъхновение и разширява кръгозора ти, изправя те пред нови предизвикателства и ти дава различна гледна точка.
Мислиш ли за нов твой роман?
Да, безспорно. За момента приемам писането като възможност да се изразявам и по тази причина още очаквам прилив, който да ме вдъхнови истински, за да седна и да го направя. С постоянство и малки стъпки крайният резултат никога не закъснява. Въпрос на добра организация. В момента все по-настойчиво в главата ми почуква една идея за детска книга, така че мисля, че тази история ще изпревари романа. Но никога не се знае, може самата тя, да се превърне неусетно в роман.
Какво би ми препоръчала за четене?
Тай пан е любимата ми книга от историите на Джеймс Клавел на този етап. Все още съм сред вихрушките, та човек никога не знае. Но историята за човешкия дух, за борбата с живота и възможността да бъдеш и да се променяш така, че да съчетаеш
най-доброто за себе си
от два напълно различни свята, това е магията, която откривам в Тай пан. Вълнуващо е колко подробно и интересно е поднесъл цяла епоха, в която авторът реално не е живял. За мен това е плод на много предварително проучване и дълбок интерес към историята.
С кой писател би искала да напишеш нещо съвместно?
Стефан Цанев е една от най-вълнуващите съвременни личности, до които съм имала удоволствието да се докосна, и би било истинско предизвикателство и удоволствие да се запозная. Ако можех да върна времето назад бих се спряла на Джон Стайнбек, Роалд Дал и Тери Пратчет. Чета наистина много разнородна литература, защото обичам да откривам и преоткривам различни гледни точки. Като се замисля, точно по тази причина с интерес бих наблюдавала творческия процес на всеки един автор, чиито книги съм държала в ръцете си.
Какво не те попитах, а би искала да ми кажеш?
Човек не е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Човек е толкова голям, колкото повече са малките стъпки, които прави всеки ден, за да достигне мечтите си. А най-хубавото винаги предстои.
