Тя се описва като „максималист“, „работохолик“ и „устойчива“, когато е на работа; и „сантиментално–емоционална“ в личния си живот. Силвия Великова е сред най-изявените български журналисти. Дългогодишен съдебен репортер и водещ в Българското национално радио. Отскоро е и гост-водещ в BIT TV (всяка сряда от 17.00 часа).
Но да кажем просто, че тя е журналист, изобщо няма да е достатъчно, за да опише цветната ú и многостранно-развита натура. Тя е и един от видните „протестъри“ у нас – както на протестите в БНР (през 2001 г. и 2015 г.), така и на тези през 2013-та срещу Делян Пеевски и много други за различни еко каузи и инициативи. Човек с активна гражданска позиция и силно развито чувство за справедливост.
Освен изброеното по-горе (и не на последно място)
Силвия Великова е прекрасна майка на цели четири деца, което си е геройство
особено в рамките на нашата мила родина.
Ето какво разказа специално за Lifebites.bg Силвия Великова и каква е нейната формула за успешно отглеждане и възпитание на Николай (Коко – 24 г.), Мина (18 г.), Деян (Дени – 13 г.) и Силвия (Сиси – 7 г.).
Силвия, какво е да си майка на 4 деца и как успяваш да се справяш с цялата организация около тях?
Прекрасно е да имаш толкова деца. Въпросът е аз дали съм прекрасната майка за тях. Съмнявам се – често ме е нямало, често съм се връщала толкова уморена, че съм нямала сили да им обърна достатъчно внимание. Докато бяха малки, ми помагаше майка ми. Когато попораснаха – ги водех с мен на работа. Опитвам се да компенсирам отсъствието си (физическо или емоционално) през уикендите, зимната, лятната и пролетната ваканция, когато сме заедно на море, планина или пътуваме, извън България. Чисто организационно –
за толкова години и толкова деца, вече съм като робот
Много съм добра в организацията – от сутрешното излизане до прибирането след училище. Е, има случаи, в които се провалям и разбирам, че няма да ми стигне времето, за да взема съответното дете в съответния час… и тогава звъня на домашния 112 – на майка ми.
Четири деца на различна възраст. Кой е най-трудният период от отглеждането на едно дете?
Всеки период е труден, но и уникален, и приятен. Може би онази възраст, в която детето вече не е бебе, но и още не е достатъчно самостоятелно… около година, година и нещо. Трудно, до степен на отчаяние е и навлизането в тийн–периода. Понякога имам чувство, че тотално съм се провалила, особено, когато опитите ми дори за елементарна комуникация остава напълно „неотразена“. В такива моменти си спомням какъв „пубер“ съм била самата аз, преглъщам и продължавам напред. Така че, когато видя голямата ми дъщеря гримирана и с къса пола, затварям очи и си спомням, че на нейната възраст не съм била само със зелена коса.
С какво те изненадват – работата и децата?
Децата с всичко
колко бързо растат, колко са различни едно от друго – особено големият и малката, колко умни се раждат и колко са адаптивни. Работата ми е толкова разнообразна и динамична, че не ми остава много време за изненада. Интересно ми е. Обичам я. Приятно ми е това, което правя. Моля се, когато се превърне в рутина или просто в „това, което работя“ да разбера навреме и да спра.
Какво ти дава енергия и те зарежда в работата и вкъщи?
В работата – разнообразието, динамиката и изненадата. Вкъщи – да си гушна децата, да ги нацелувам, да им кажа, че ги обичам и да получа насрещно същото.
Как реши да отгледаш не едно или две, а цели четири луди глави и какво ще кажеш на хората, които се страхуват да имат повече от 1 дете, което е често явление в последните години?
Не съм правила план за брой деца. Исках да имам деца. Обичам децата. Така се случи и съм щастлива от това. Мисля, че това е смисълът. На онези, които се страхуват от повече от едно дете ще кажа –
трудно е, но е невероятно изживяване
Плюс това, когато малкото дете стане по-голямо, помага за гледането на новото малко. Забавно е!
Ако трябва да избираш – майка или журналист? Къде се разминават и къде се пресичат?
Мисля, че това е измислен избор. Никога не съм го правила и никога не съм приемала оправданието – нямам деца, защото нямам време от работата. Агитирам по–младите си приятелки – да си родят поне по едно дете. Давам си сметка, че е сложна комбинация и че ако няма кой да ти помогне е трудно, даже много трудно. Но пък е голяма школа.
Остава ли ти някакво свободно време и за какво обичаш да го използваш?
Опитвам се поне през почивните дни да не ходя на работата. Не винаги успявам да почивам. Когато мога – чета, виждам се с приятелки, ходим с децата на кино. Много обичам да ходя на кино. Намирам, че не е същото да си дръпнеш един хубав филм и да го гледаш на компютъра или на телевизора, а в киносалон…и с пуканки. Гледам зрели филми с по-големите деца и анимация – със Сиси.
Какво научаваш от децата си? И на какво най-много искаш да ги научиш?
Научавам много за новите технологии, за това какво е чувствала майка ми, когато аз съм била на тяхната възраст, спомням си от какво съм се вълнувала преди години. Искам да станат добри хора, да помагат на по-слабите, да знаят, а те знаят – че не могат винаги да имат всичко. Те знаят, че има деца, които нямат „целия свят“, затова често подаряваме играчки и даряваме за деца с проблеми или без родители. Искам да бъдат упорити, да следват собствените си амбиции, но да не робуват на тях.
