Двете момичета въвлекли хората от селото в много инициативи, чрез които наистина да подобрят живота там по всякакъв начин и да започнат изграждането на “колективно самосъзнание”. Резултатът вече е на лице и тъй като това няма как да се опише с думи, ето част от каузите:
чистене на местното училище,
чистене на реката на селото всяка година
множество културни мероприятия, с цел съхраняване на българските традиции и дух, организиране на местните тържества за традиционните кушии и много други.
Още в началото, когато дамите пристигнали в Ъглен, те искали да докажат пред цялото общество, че “истински важното е кой си ти и какво правиш, а не с кой си лягаш вечер”. Местните ги заобичали и приели като незаменима част от селото.
“Никога не сме се крили кои или какви сме. То и нямаше как това да се случи, тъй като вече бяхме известни в публичното пространство” – споделя Симона Величкова.
Симона и останалите вярват, че чрез своя пример могат да вдъхновят хората и в други села да ги последват. Надяват се в тях също да се развие “колективно самосъзнание”, подобно на това, което са успели да провокират сред населението на село Ъглен.
Остава.ме Симона ми описва като истински Рай. Това не е просто място за отсядане, а цялостен проект за промяна в мисленето и живота. В хостела, всеки може да отседне, но това си има цена. Тя е доброволен труд, който хората извършват без никой да ги кара насила.
“Дали ще измиеш чиниите на всички останали гости, ще смениш чаршафите, ще нацепиш дърва и т.н. или ще помогнеш на някоя баба от съседната къща да издои козите – всеки труд е добре дошъл” – казва тя.
Според нея,
усещането, че го правиш доброволно е наистина много зареждащо
Всички “доброволци” – както се наричат гостите на къщата се чувстват като едно цяло, като истинска дружина. Събират се и “дарения” от тези, които не могат да помогнат с труд. Всички събрани пари се влагат отново в приказната къща. Дали ще е за боички, нов музикален инструмент, храна или други нужди – всеки дарител знае точно как са изхарчени средствата от дарението му.
“Всеки гост на Остава.ме оставя следа от себе си. Всеки допринася за общата кауза, с каквото може” – с нескрито удовлетворение отбелязва Мис България.
В хостела в село Ъглен всеки е свободен да изрази себе си, чрез своите скрити или явни таланти. Някои рисуват, други пеят, трети ремонтират, четвърти правят апликации, пети готвят и т.н., и т.н. Има и специална сцена, на която таланти и любители могат да се изявят по начин, който желаят. Някои от по-известните имена, стъпвали н анея са: Фолклорна формация Кипри, Миленита, Оратница, Ша-Ша, Сърмата Хари, група Планет Кейт и други.
Симона разказва, че приложничката Мария Стоева била пленена от Остава.ме и село Ъглен, след като първоначално ги посетила. Не след дълго самата тя се преместила да живее там, заедно с двете си деца. В момента води „уроците“ по приложни изкуства в Остава.ме. Мария, Деси и Симона понастоящем са членове на ръководството на местното читалище, а работещо читалищно настоятелство е една от придобивките на селото за тази година.
Бабите от селото пък учат доброволците да месят, да плетат, да работят в градината. А те от своя страна им се отблагодаряват с безплатен труд.
Така всички остават доволни след това
Когато питам Симона как ще се справи сега и дали това, че с Деси са се разделили променя живота и работата в Остава.ме по някакъв начин, тя е категорична в отговора си. “Всичко продължава по план, както е било и досега и няма намерение или причина да се променя каквото и да било”. Но тъй като Мис България и дъщеря ú Леа все още живеят в общата къща, където отсядат всички гости, тя споделя:
“Сега целта ми е да направя дом за дъщеричката ми. Място, което да е лично наше и в което да имаме наш личен живот и пространство.”
Една от последните инициативи на Остава.ме, която предстои да стартира през тази година се казва Остава.ме.с.баба. Тя предвижда със стикер, на видно място, да бъдат обозначени къщите, в които бабите са склонни да ни продават от продукцията си. Когато говорим за БИО и ЕКО продукти – какво по-истинско и по-био от това?!
“Да си пазаруваш от този, който го е произвел. Да видиш къде и ако имаш късмет – как. Това е нещо, което няма цена. А в очите на бабите и твоята оценка на труда им, дават не само вкус, но и душа – доказано и опитано” – казва Симона Величкова.
Още подробности, снимки и видеоклипове можете да откриете на Фейсбук страницата на Ostava.me.
Вижте още за друг проект, свързан с българското село –
Приеми ме на село или баба под наем
