Ако мечтаете да обиколите света, обаче ви възпират парите, времето, ревнивата половинка или откровеният мързел, дайте си поне ден да отскочите в столицата на западната ни съседка Македония. Къде, ако не в Скопие, можете да видите в каре от няколкостотин метра бика от Уолстрийт, червените автобуси, превърнали се в символ на Лондон, Триумфална арка като тази в Париж, турски хамам, макар и от XV век, Прометей с огъня, статуя на българския поет Никола Вапцаров, начумерен мексиканец със сомбреро, подканващ ви да се отбиете в ресторант и застанал до мексиканския флаг под надпис Едно е скопско, и още хиляди чудеса?
Разходката из Скопие
често започва от емблематичната за града крепост, която тук наричат Калето. Над крепостта, построена през VI век и реставрирана последно само преди няколко години, гордо се вее македонското знаме на фона на планината Водно. Нощем оттук прекрасно се вижда светещият 66-метров кръст, изграден на Водно през 2002 г. в чест на второто хилядолетие след раждането на Христос. Той е съставен от 33 елемента, колкото е Христовата възраст.
След крепостта ви предлагам да се спуснем към стария град. Пътят ни минава покрай много добре запазената в оригиналния си вид джамия на Мустафа паша. Тя е построена от Мустафа паша, везир на султан Баязид II, през 1492 г. Малко по-надолу от джамията, спускайки се към старата скопска чаршия, минаваме покрай друг храм. В него задължително се отбива всеки българин, посетил македонската столица – църквата Свети Спас. Тя е нисичка, тъй като е строена във времето на Османската империя на мястото на по-стара църква, и има прекрасен дървен иконостас.
За нас, българите, това място е особено ценно
тъй като в двора се намира гробът на Гоце Делчев. Това може би е единственото място в македонската столица, където лично аз като българка с тъга установих, че не съм добре дошла. Иначе, противно на нагласите, с които пристигнах в Скопие за първи път, че едва ли не всички македонци люто мразят българите, винаги съм срещала топло отношение и интерес от страна на местното население. Когато чуят, че говорим на български, хората ни спират, разпитват за България и споделят свои спомени.
Един такъв човек продава дрехи от Турция на старата чаршия. С носталгия си спомня времето, когато е имал собствен бизнес в София. Старата чаршия, възникнала тук в края на XI – началото на XII век, е мястото, където обикновено туристите спират да хапнат порция кебапчета, баклава или локум. Както и да изпият едно силно и ароматно турско кафе, приготвено с мерак и поднесено с неизменната чаша вода. Приятно е да се разхождаш из лабиринта от калдъръмени улички и да си представяш живота в отминали епохи.
Каменният мост над река Вардар
е връзката между миналото и настоящето на Скопие – старата и новата част. Смята се, че първият мост тук е бил построен през VI век. После явно е бил разрушен и е изграден отново вероятно от турците през XV век. Точно пред моста ни посреща паметникът на братята Кирил и Методий, който ни кара да се почувстваме като у дома си.
Скопие е изумителен град. Като добър любовник, при всяка среща с него, той е готов да ви изненада с нещо ново, различно, неочаквано. Мени се не с години, а с месеци. При едно наше идване, разхождайки се по моста, видяхме фонтан, който извираше от самата река. Ако пресичате моста от старата към новата част и погледнете от лявата си страна надолу към водата, ще видите там скулптура на плувкиня. Това е спомен за времето, когато тук е имало градски плаж и хората са се къпели в реката.
Тази традиция не съществува от години
и слава богу предвид факта, че във Вардар се стича градската канализация. В реката има кораби, акостирали тук с идеята да останат за вечни времена, и в които са се настанили хотел и увеселително заведение. Уви, новите власти се заканиха, че ще ги премахнат.
Малко по-нататък се вижда друг, нов мост, по който в шпалир са се подредили каменните фигури на исторически личности, а още по-нататък друг мост с дейци на изкуството. Сред тях е и нашият Никола Вапцаров.
От стария мост се разкрива великолепна гледка към една от главните туристически атракции на Скопие – площад Македония. Ако някога той е бил уникално пуст, то днес по проекта Скопие 2014 е отрупан с множество скулптури. Сред тях са тези на византийския император Юстиниан, цар Самуил, Гоце Делчев, Даме Груев… А съвсем недалеч оттук е увековечена в статуя мацка с тъмни очила и мобилен телефон. В центъра на площада над всичко и всички величествено се извисява
скулптурата на Александър Македонски
На площада може да се види и фонтан с интересна скулптурна група, представяща майката на Александър Велики като бременна и с детето си.
След Триумфалната арка се намира Паркът на жената-борец. Той е посветен на жените, загинали през Втората световна война в борба за свободата на Македония. В този парк на Скопие се откроява статуята на Прометей, откраднал огъня от боговете, за да го дари на хората. Паметникът е прочут с това, че първоначално митичният герой е бил изобразен гол, но след протести от страна на широката общественост е “обут в гащи”.
В близост от тук се събират подписи в подкрепа на запазване на името на Република Македония. Наоколо могат да се видят множество на ръка направени плакати в подкрепа на каузата. Изобщо, прави силно впечатление, че македонците не се дават лесно и когато усетят, че някой се опитва да накърни интересите им, веднага реагират. Така при протестите срещу управляващите през 2016 г. целият град “се облече в цветна премяна”. Всички символични за града места и знакови учреждения бяха залети с разноцветни бои. Затова
протестите тогава бяха наречени “шарената революция”
От Скопие родом е известната в цял свят Майка Тереза, която е живяла тук до 18-годишната си възраст. В центъра на града, на няколкостотин метра от мястото, където се е намирала родната ú къща, днес е издигнат пъстър музей в нейна чест. Той е много добре поддържан, а уредниците му с любов представят вълнуващ разказ за живота на монахинята. На много места из центъра са поставени метални табели, на които са изписани вдъхновяващи мисли на Майка Тереза. Една от тях гласи:
“Сами знаем, че това, което правим, е капка в океана. Но океанът не би бил същият без тази капка.”
Пред музея се извисяват заоблените форми на фонтани тип “женска гръд”, а встрани е църквата Константин и Елена, изграждаща се на мястото на по-стар храм със същото име.
В дъното на търговската улица, започваща от площад Александър Македонски, се намира частично разрушена гара с часовник спрял на 05:17 ч. Това е часът, в който на 26 юли 1963 г. Скопие е разтърсено от земетресение. Тогава повече от 80% от града е разрушен. Така че голяма част от това, което можем да видим в македонската столица днес, е
строено след този трагичен епизод
Днес гарата е превърната в музей. Веднъж в една от залите му, с великолепна акустика, заварихме класически музиканти, които репетираха за предстоящ концерт.
Да, определено един ден не стига, за да се потопим изцяло в македонската столица Скопие. Този малък Вавилон, или осмото чудо на света, по чаровен начин самоизтъкващ се за пъпа на света. А когато наситени с толкова впечатления и омаяни от сладки македонски приказки и легенди, на които се чудим дали да се ядосваме или да се смеем, потеглим към дома, ви препоръчвам да поспрем за разтуха край езерото Матка. И да планираме следващото си гостуване в братска Македония.
Прочетете още… Албания – страна на загадки и контрасти
Още снимки от разходката на Миглена може да разгледате в галерията по-долу:
