Сладко от смокини
60 смокини
1 кг захар
1 пакетче лимонена киселина
половин чаша вода
Смокините се почистват, посипват се със захарта, налива се водата и се слагат на тих огън. Когато заврат, се разбъркват внимателно, за да не се разкъсат. Пяната се отстранява с решетъчна лъжица. Щом водата изври и плодовете променят цвета си, се слага лимонената киселина, сладкото се сваля от огъня и горещо се сипва в затоплени бурканчета.
Няма да излязат много – пет или шест
Ще има по едно за всеки от зимните месеци. Тъкмо докато дойде време за пресни ягоди със захар.
Първото, разбира се, ще изяде брат ми. Той винаги е бил грубиянът, който нагло нахлува в интимните ми моменти и ги съсипва, като открадва първата хапка на нещо любимо, първото измиване със “специалния” сапун, първото използване на млякото за тяло с аромат на зюмбюли… Бях дете, когато започна да го прави. Пораснахме, но не се е отказал от този навик. Капачката на бурканчето ще щракне най-късно в началото на ноември. Той никога няма търпение.
Коледа. Отново няма да купувам подаръци. Това се превърна в ужасна традиция. Всяка година си обещавам, че този път няма да е така и всеки път нещо се обърква…
Сладкото от смокини ще ме спаси. Нашите обожават. С обикновени бисквити…
Някой студен следобед, когато сме изговорили за последно всички теми от отиващата си година, въздъхнали сме трудностите, направили сме равносметката и е време да помълчим над чаша чай, ще бръкна в шкафа… Да подсладим тишината. Да я усмихнем, докато лепкавият сок се плъзва шеговито по ъгълчето на устата, защото твърдата бисквита винаги се чупи несиметрично. Да споделим онова “Обичам те”, което само сладко от смокини може да приюти.
Третото ще е за нея. Защото вирусите няма да ú се разминат. Ще осмислим един от отегчените следобеди на кашлица и сополи с правене на курабийки. Няма да ми се излиза за локум в снега. Сладкото ще ме спаси.
Ще ú дам назъбен нож и малка дъска и ще я оставя да се цапа, докато нареже всички смокини с чевръстите си пръстчета, за да може след това да ги скрием в тесто и да ги изпечем – на 200 градуса до порозовяване. Докато меся, ще я гледам как облизва наплесканите си ръчички, как косата ú залепва по хлътналите изцапани бузи, как забравя, че е болна… и ще се надявам тази зима да ни се размине по-леко.
Четвъртото бурканче ще отворя в пристъп на бяс
когато толкова ме е взривила, че единственото спасение ще бъде или прегръдка, или цяла смокиня. Сладко до премаляване! Ще преглътна огромния плод, а след това ще се намразя – не заради калориите, а защото съм го съсипала с нещо толкова банално.
После ще прибера бурканчето в хладилника – за някой следобед, в който ритуално ще го извадя отново, ще взема пакетчето масло и криво отрязана филия бял ръчен хляб и блажено ще отпътувам… нанякъде.
За да се върна в различна реалност, пропита от аромат на кафе, примесен с дъх на напъпваща пролет. Ще стана от леглото, ще изтичам по чорапи в кухнята и, докато ти “медитираш” на терасата с кафе и цигари, зареян в себе си, откъснат от действителността тук и сега, ще изпържа филийки. И ще извадя последното бурканче от шкафа…
На обяд ти ще ми приготвиш ягоди със захар и ще ги изядем с една лъжичка.
Следващото сладко ще направим заедно.
